Светът е символ.Всичко е привидно в своята повторяемост и непости-
жимост.Колкото и да ни се иска да видим нещата "такива каквито са",в тяхната
цялост,те винаги са различни.Те са само проекция на нашето съзнание.Не се правя
на Шопенхауер.По-скоро на Сократ,който казвал,че човек не може да научи
нищо повече,освен това което е "знаел".Имайки предвид априори знанието с
което идваме на този свят и с което си отиваме.Той е вярвал,че живота е миг-
сън,без значение.
Така се случва понякога с нас: живота спира,напуква се,разпада и обръща.И
сигурно не за друго,а да осъзнаем,че сме само миг,който се опитваме да раз-
тегнем.Тогава ние се забравяме",ала "знаем всичко.Искам да кажа познаваме
нещата,които никога не са ни се случвали през живота и няма да ни се случат.
И това ни прави щастливи.До толкова,че всичко наоколо ни се струва мъртво.
И дори нямаме нужда да го споделяме.Тогава не се съмняваме в същесвуването
на Бога.А да възприемеш Бога трябва да си сам.А кога човек е сам?Когато не е
ТОЙ.