ЗАКРИТАТА БЪЛГАРИЯ
С толкоз закрити училища
и с празни, без хора села,
Българийо, твойте пътища
днеска дотука ли свършиха?
Училищен звън ти не чуваш.
И хора из тебе не шават.
Докога ли ще съществуваш,
щом всеки миг те разрушават?
И дали така, разрушена,
най-безценната ти не ставаш?
Кога на световната сцена
децата си родни продаваш?
За теб сега горчиво плача.
За тебе, ти, майчице свята.
Диря, не откривам палача.
В шепа пръст целувам земята...
3.03.2018 г. 19.19 ч.
Обретеник – Т.Билчев
МЕЖДУ ДРУГОТО
Нима по-важното е другото,
когато идва ти в главата стих?
Кога борбите и заслугите
се утаят във поглед нежен, тих?
И тъй, със другите и между тях,
без гняв, сълзи и колебание,
със чувства наранени и без грях,
си част от общото страдание.
Но, между другите, дали и ти,
от земни прелести опиянен,
за слава земна се не изкуши
и за небесна без да си спасен?
Ала скъса ли се свободата
в мен и в другите около мене?
Има само белег във душата...
Между другото...е само време...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
КРАДЕЦ
НА ВЕЧНОСТ
Откраднат
миг от Вечността
е
всеки стих, в човек роден.
Тъй
стих по стих, до старостта,
поет
е Вечност всеки ден.
Но
стигне ли той до смъртта,
тука
Вечността оставя.
Духът
му броди над света.
Стиховете
Вечност стават…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе
ЗА ДА Е ВЕЧЕН…
Решение
човек ли взема,
не
пита ли Духа, сърцето,
той
сам остава в таз дилема,
а
истината – във небето.
И
сам, сред звездната Вселена,
на
грях е само той обречен.
Да
дава трябва, не да взема,
ако
желае да е вечен…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе