Еделвайс

Еделвайсът е красиво и много рядко срещано цвете.Цъфти по високите

склонове на планините,в трудно проходими за човека места.Наричат го

още цветето на любовта и безсмъртието,защото се открива само

от посветени и обичащи Бога и природата хора.

   Когато пълзяхме с моя приятел между скалите,за да се доберем до него

аз се подхлъзнах и паднах в дълбока пропаст.Счупих си и крака и ръката.

Болеше ужасно.Нападаха ме ту топли,ту студени вълни и се молех да издър-

жа за да видя :"Лъвската лапа"или"Бялата звезда."Толкова много бях

слушал за мистериозното цвете,за неговото благородство и издръжливост.

.Чувах почти в несвяст гласа на моя приятел,който ми бе спуснал въже и

викаше да се увия около него.Не можех да помръдна.

И тогава го видях.На двадесетина сантиметра от мен-еделвайса.И той

сякаш ми викаше "вземи ме,откъсни ме и ще се спасиш".В друг случай не

бих го направил,но сега не мислех и нечувствах.Нямах изход и го откъснах.

И тогава нещо ме понесе на невидими криле.След миг бях горе-до моя

приятел,който ме шинираше и успокояваше.А след още няколко часа в

болницата.Чувах само докторите,че се консултират как да ме оперират.

С локална или пълна упойка.И когато чух "пълна",аз се сетих за моята бя-

ла звезда.Сестрите си умираха по него,по неговата магическа сила да прив-

лича любовта.Със полуздравата ръка го извадих от джоба си и го поставих

в устата си.Така не можеха да ми го откраднат.

   Операциите минаха,почти оздравях,но докторите казаха,че ще остана

ням.При всичките им опити да отворя уста,аз не им позволявах.Не им

позволих и в епикризата ми до днес пише "Ням от преживян шок."

   Е ням съм,колкото и те,но поне запазих МОЕТО ЦВЕТЕ-МОЯ АНГЕЛ

СПАСИТЕЛ"Макар до ден днешен да не знам,докторите ли ме спасиха

или ТОЙ-еделвайса-бялата звезда на планината.

                                                                                  С.М.Аврелиев