Едва ли има на тази земя нещо по-красиво и в същото време толко-
сбъркано като БълГерия.За това ли я обичаме толкова много.
Тук всичко се случва точно така,както трябва:Законово,Конституционно
и справедливо.Всичко е в буквата на закона.Само,че не и в духа..А и нас
ни няма в него.Всичко е точно и никой не му прече. Върви се опълчи на
закона/полиция,прокурори,съдии,ЧИНОВНИЦИ/ и утре ще се намериш
"там,където те нямаше". Тоталитарна демокрация.
Да живее генът български,който може да ги съвместява.
---------------------------------------------------
На члена ми расте огромна пъпка.И продължава да пораства с часове.
Никой доктор не може да я спре.И молитвите ми не помагат.
Започвам да си мисля,че съм пъпка,цирей и скоро трябва да се пукна.
Не смея да изляза сред хората.Самоличността ми е сменена.Мухите
ме кацат и изяждат.Внушавам си,че те ще ме спасят.Живота е пълен
с илюзии.На другия ден се събуждам чисто нов.Без токсини,без
мухи,без пъпка.
--------------------------------
Дали е необходимо условие и предпоставка човек да спи,за да сънува?
Казват,че ако в будно състояние сънуваме трябва да потърсим психиа-
тър.А има и трети вариант: хора,които постоянно спат,но не сънуват и
такива, които никога не заспиват а сънуват.Съотношението е в полза
на вторите- 1 към 10.Ако беше обратно.Ако беше обратно светът щеше
да бъде скучен,но малко по-поносим.
-------------------------------
Тръгвам из града с фенера.Посред бял ден.Търся Диоген. Трябва да
си докажа,че съществувам.Разпитвам, ослушвам се,душа. Никой не ми
обръща внимание.Не ме познават.Минават през мен ,като през празно про-
странство.Размахвам фенера.Чупя глави,ръце,носове.Пак нищо. Няма
ме.Отивам до контейнера за боклук.Влизам вътре и се свивам на топка.
Бодът ме с шишове.Изваждат очите ми.Никой не ме иска.Усещам праз-
нотата на света.Един клошар ме нанизва на шиша си и ме изпича.Тъкмо
да усетя,че съществувам и той ми казва,че ме спасява,защото ме обича.
Развали всичко. Последната ми мисъл е,че не съм си платил тока.
Подарявам му фенера.
С.М. Аврелиев