КРАСАВИЦАТА И
СМЪРТТА
На Любка Шопова
in memoriam
Красавицата
на квартала се спомина.
Деветдесет
навършила бе тя години.
От
некролога с поглед рус ми се усмихва
едно
момиче, хубаво като молитва.
Осиротя
кварталът без тази красота.
И
земята цяла грозна стана, опустя.
От
некролога само снимката прекрасна
напомня,
красота че тука е израсла.
А
в тиха вечер, месецът кога изгрее
и
нито лист потрепва, нито птичка пее,
бавно
небесата сини се отварят там
и…звезда
изгрява,… нова,… над света смълчан…
Тодор
БИЛЧЕВ - Русе
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК
Не
гоня вече никакви влакове.
Всичко,
що можех да хвана, изпуснах.
Ала
дори и Божите знакове,
дето
Съдбата ми прати пропуснах.
Орисан
да не видя бях, че грее
в
тъмата светлината на душата.
И
туй човекът тленен, че светлее
с
Духа си, вечно бодър, на земята.
Но днес на гарата ме чака влакът,
последният, със който ще замина
за там, където винаги ме чакат.
И няма никога да си замина.
Затуй не бързам. Влакът ще ме чака.
Че туй е влакът за всички родени.
И релсите му чак тогава тракат,
когато мъртви само са качени.
И ще политне в звездните простори,
пълен
с разума ни
земен този влак.
Вселената за миг ще се отвори.
Няма никога да има вече мрак...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе