Защо тялото е предопределено да загине.Отговорът е ясен:Тялото
предсавлява желание за притежание и получаване.За това то е смъртно
и не оставя нищо след края на съществуването си,като губи всичко,
което е притежавало.Напротив,душата е желание за оотдаване,в порив
да разбере ,да се слее със своя Създател.И това може да се обобщи
с една дума: любов.Затова душата , във всички нейни проявления,е безсмърт-
на и не изчезва след смъртта на тялото. Дали замисъла на Творението
не е страдащата душа,дали красотата или любовта.А може би самото
Творение.И до колко Твореца е въплатил себе си в несътворимото,
или е създал своята противоположност,за да се забавлява и нескучае?
Твърде жестоко-ще кажете.Бог е любов и доброта.А ние неговия "об-
раз и подобие"- не сме.Ние сме във времето и греха,а Бог е във вечнос-
тта.Можеше да бъде малко по снизходителен.Нямам предвид да ни
спаси от смъртта и страданията/които със сигурност го забавляват, а да
ни даде свободата да се самоопределяме или иначе казано-да ни даде
малко по широко поле да творим/да се досътворяваме/.И това,навярно,
е тайнството на замисъла.Че няма никакъв "замисъл",а самите ние сме
"измислица на себе си".Ние сме илюзията на Бога.Защото в мига в който
сме се "пръкнали" от нищото се е пръснал и замисъла.И Твореца е забра-
вил за своето творение. Тоест ,дали го е имало или нямало Твореца,
мигът не би могъл да се отложи и чудото на сътворението се е случило.
Задавайки си тези въпроси,ние се обричаме на ужасен живот.Най-
малкото защото сме принудени да го продължим... Човек е обречен да
се мъчи,защото не знае откъде идва,нито знае къде отива.
Ето какво се казва в книгата "Зохар": "Творецът не се нуждае от дей-
ствия, за претворяване на своя замисъл."Цялата реалност е създадена
чрез Неговата Мисъл изведнъж.Затова създаването на творението е
звършило заедно с появата на неговия замисъл.И веднага се появили
душите ,световете,в тяхното крайно съвършенство,изпълнени с цяло
то измислено от Твореца наслаждение.Но това съвършено състояние,
съществува единствено само спрямо Твореца, а душите ще го усетят
едва след поправянето,когато станат подобни на Твореца".
С.М. Аврелиев