Животът е един сън.Преди събуждането да ни убие.
В.Улф
Красиво е да се събудиш след необясним,объркващ,но щаслив сън,пълен с
обърнати светове,несбъднати мечти,мълчания, полудели мисли,лумнали
огньове ,призрачни човечета,галопиращи коне,бягащи реки...И всичко това
споходено с хиляди чувства.Но основно с чувство за пълнота,каквато липсва
когато си буден.
За повечето хора,навярно,това са прозаични неща,на които няма да обърнеш
внимание наяве.Мярнал си ги някъде с периферното зрение и си ги подминал
забързан към "щастието." Но не и към обърнатото време на цъфналите дворове,
целувката с любимата жена в горичката под Царевец-моментна снимка на
Вечността-по-реална от всяка реалност,но която никога не е съществувала,:
накацалите по первазите на прозорците първи пролетни котки,умилкващи се
на слънцето: грозно грачещите гларуси ,които ловят летящите рибки...И тази
тишина на съня,която преобръща всичко наопаки,вдъхва му друг живот,друга
радост. Мълчанието,което е по-красноречиво от хиляди изригнали думи.Мъл-
чанието,което ни връща детството и ние сякаш отново оживяваме.И имаме дър-
зостта да превърнем живота в игра.Ние всички бягаме в някаква друга реалност,
ала когато порастнем трудно си я спомняме забравили правилата.Но Бог е ми-
лостив и понякога ни я подарява в сънища.
Сънищата,навярно,са нещото,което не се е състояло,но е преживяно в ня-
кой друг живот.В красивите сънища дори и страданията се превръщат в спасение.
Дали разпнатия Христос не е сънят на човечесвото?...
И аз го сънувах.И тогава моят затвор,моето Его се изпари.Съвсем естествено.Като
утринна мъгла.Отвътре ме разтърсва чувството на свобода.В този върховен момент,
нинджите- "призрачните човечета"ме нападат, завързват ме и питат как искам да
умра.Не се сещам да ги питам защо трябва да умирам.
Казвам им,че не съм Христос. Озверяват съвсем и започват да ме дупчат с
копия,ножове,брадви,стрелят по мен, но аз не умирам.Хващат Христос и го прикова-
ват на кръста. Призрачните се опитват да го заговорят и унижат:
-Опасността,която ни сплотява пред смъртта ни принуждава да се отказваме-казва
единият:.- от семейство,майка,баща,деца,среда,работа,пари,престиж,дори от име.
-Всеки един момент трябва да сме готови да си тръгнем,да отлетим без съжаление
към вечния дом-проскърцва другия.
- Нападнахте ме в неудобно време-казвам аз-Сънувах. Тези негодници непознавах,
но някога ги бях срещал. По-късно разбрах,че това е един наистина откраднат сън.
Повечето хора около мен бяха приживе мъртви или мъртви сенки.Те не знаеха,
че Христос е жив,щото не сънуваха луди сънища.
Те бяха просто "щастливи" със своите половинки,със своята работа,кариера,
изучени деца и добри обноски.Те имаха минало и бъдеще,аз нямах нищо,освен
своите сънища.Бях вреден за тях.И най-вече за призрачните човечета,които задължи-
телно присъстват във всеки сън.
Събуждам се.Чувам ги как се отдалечават хихикайки:
" Такива крадци на сънища ,като тоя ,трябва да ги затварят в тъмниците,без право на
помилване.До живот.Те са безполезни и вредни. Нещо повече -те са опасни за държа-
вата и нейните устои.Те бунят и бунтуват нормалните хора.И после току виж:
стачки,революции,войни, пък на края и света обърнали нагоре с краката.Добрата дър-
жава/свят/ се градят върху спящите хора,но не и сънуващи."
С.М.Аврелиев