Макове

                                                                        В християнството макът символизира

                                                                  смъртта като период на спокоен сън.Тема-

                                                                  та за възкресението и безсмъртието,спасе-

                                                                  нието на душата,разцъфтяват,тъй както ма-

                                                                  кът и духът никога не умират напълно,а само

                                                                 се обновяват и възвисяват.

                                                                                            Древен мит



                           Нещата без имена не са никакви неща.

                     Всяка вечер се качвам на едно възвишение озарено от кървави макове.

                     Само там мога да заспа. Мислите ми секват,излизъм извън себе си и

                     започвам да измислям имена на нещата с които съм се сблъскал през

                     деня,на нещата за които се мисли спокойно и с надежда.Имената,кои-

                     то успокояват,понякога дори унищожават самите неща,или  ги правят

                    по-поносими До утре,когато отново ще се срещнеш с тях.С тяхната

                    реалност.Хората се страхуват от представата за нещата.Когато  съоб-
-
                   щят  по радиото или телевизията,че утре ще има буря и ще дойде сибир-

                 ски студ те се плашат повече,околкото когато завали и студа  си дойде

                 наистина.Да назовеш предмета на мисълта няма нищо общо с действител-

                 ността. .Маковете ме упояват и аз заспивам крадешки сън.

                 Животът става цветен,назовим и четириизмерен.Имената хранят

                   въображението и всичко става "не то".Кой човек не бяга от Света,

                   кой не иска да се скрие от себе си? Щастлив съм,като разбрах как да

                   го постигам,макар с цената на компромис с дявола.

                     Каза ми,че ще ми подари тайната си,ако му събирам маково семе.

                  Дяволът има много имена и нито едно.Аз го наричам Смръдльо,нали е

                   господарят на разпадащата се материя ,и той не се обижда.А моя ангел е

                  Папаверин.Венецът на живота и смъртта.Извикам ли го се чувствам

                 безсмъртен.Но в нашия свят има много "страни".И лоши и добри.За съжал-

                 ление злото е в повече.Те не се познават,но не могат да избягат от себе си.

                 от имената си.Ето го  Цанко,Христо,Юда,Адам, ,Хитрос,Лъжльо,полицай-

                 ката Стела,Системата -"Мачка",жената "Сврака" и всички,които ограбиха

                живота ми,начело с плужеците,които утре ще назовавам,но сега не ги мразя.
       
                Та нали маковете са се родили от сълзите на Венера.Сигурно злото ще победи

               доброто в края на световете,ако реките от сълзи не го удавят-Венера ще ро-

               ди Хипнос,Морфей-Алена Принцеса...

               Вече сме в различни измерения.Дадеш ли име на нещото,то става,козирува ти

              и се изпарява в други пространства.Може да е илюзия,но спасява.Иначе си

                 луд.Да се издържи този свят е лудост. Лудост е и моята лудост да давам

                 имена на нещата,но аз съм убеден,че само тогава те стават истински и

                добиват някаква форма.Т.е.може да си поговориш с тях..То иначе,как да

                се живее сам с маковете.Чудим се къде е местоубиталището на душата-

                ами в името.

                     Предсавете си,примерно,отиваш да ти издадат бележка при някой сре-

                ден чиновник,че не си съден и удостоверение,че още си жив.Изискват го от

                полицията,за да ти издадат лична карта и жълт паспорт.Представяш му се с

                името Иван Иванов.Той не само няма да ви обърне внимание но и носът си

               няма да вдигне да ви уважи.Но ако следващия каже "аз съм Големан Големанов"

              ,оня ще скочи като ужилен ,ще застане мирно,а после след всяко "тъй вярно" ще

              започне да се кланя.Как гръмко звучи почти като,НАПОЛЕОН ,като МОН БЛАН..

                    Когато ме помилват първите студени лъчи на слънцето,отварям очи,

                протягам се и започвам да се изправям. Забравям имената.Отивам на работа.

             Работя в гробищата.Почиствам бурените,сея цветя,  поливам ги.Почиствам

             паметниците,разчитам имената на мъртвите.

               Покрай мен преминават и живи хора.Не знам колко живи.Просто се движат.

              Някой ми благодарят/за пръв път узнали името на дядо си/,други ми се карат,

               че повреждам патината/ защото името не било важно,а...паметта...

                След като разчетях някое име,сядах и си представях живота му.Ако слу-

              чайно междувременно идваха близките,даваха ми нещо сладко и се раз-

              говаряхме.През нощта сред маковете: Мъртвеца, Моята представа и Описание

              то на близките се събираха в "Името".

               Все по-често,вечер, когато се мръкваше идваха  някакви странни същества,

             облечени в бели дрехи,вършеха си ритуалите:  хванати за ръце започваха

             да обикалят около гробовете и да пеят:.тихо,по скоро шепнеха,все едно можеха

            да събудят мъртвите.Вслушвайки се,аз чувах,че те повтарят имена,в една то-

           налност и един ритъм-това бяха същите имена,които аз сънувах и най-често се

           срещаха по надгробните камъни.Осмелих се веднъж да ги попитам защо го

           вършат и едно момиче ми отговори:" За да спрем да се възпрозвеждаме.Трябва

         да останат само имената на мъртвите.Земята е пренаситена с имена и ще си

         отмъсти".Този оговор ме удовлетвори и продължих да почиствам светещите

         надписи: Сергей, Камен,Кузо,имаше и само прозвища или прякори Бедния,

         Пумчо,Алчо,Мършев,Съчмеза.Те бяха от омразните.За някой си спомнях,повече-

         то бях забравил и никога не съм познавал.Изпитвах ,обаче, любопитство:

        що за хора са били когато ми откраднаха Стърна река,до това, какви биха били,при-

       мерно при други стечения  на обстоятелства? .И те ли ми унищожиха живота или

       Йова и такива като нея?.Които носят имена без душа. Лъжци,крадци,богати,бедни

     -убийци на мечти или просто заблудени хора,които утре ще са никой.

.       Забравих да ви кажа.Казвам се Никодим.Имената без идеи не значат нищо А иде-

      ите без пари още по голямо нищо.Но знае ли човек? Както казва Б.Шоу има две нещастия,

     които могат да ти се случат на този свят:Първото,никога да не ти се сбъднат мечтите,а

     второто -да се сбъднат .Нещата не значат нищо,ако нямат душа,която да ги разпали.Ако

    няма маковете,които да я озарят...Малко преди да си тръгна от гробищата идват "гидюли-

   те"/така наричат/   гномите тук Те се качват по надгробните плочи,подскачат лудо и се

   любят сред кикот. Казвам  си,че това са дяволите и бягам.Много са.Повече  от гробовете.

  .Настигат ме и искат да им кажа как заспивам.Треперя.Но не обелвам и дума за моите

   макове.Малко са нещата на този свят,за които си заслужава да се живее.Признават ми,че

  никога не са живяли,защото не били кръстени и нямали имена.Глутницата вълци живее

   без имена,но те се разпознават,защото ги носят.Единствено човека не може без име.

    Аз си измислям имена.Понякога не съм Никодим,а примерно Беладон,за да мога да

   съществувам при моите макове.И да сънувам.



                                                                   Имената носят душата на човека.