Когато се научих да мълча

І



                                 Цял живот съм правил само едно.Защото друго не умея.

                         Опитвам се да описвам театъра на своя "Аз"

                        Никога не съм искал много от живота.А и той не ми го даваше:-

                        някъде,където да се подслоня,без да мисля и знам,поле,покой,

                        сън без надежди,пътища които не свършват,да не искам от никого

                        нищо,а мен да ме оставят на мира,мир със себе си и да не знам,че

                       съществувам.Беше ми отказано.А не мразех живота повече от

                      смъртта.Навярно защото не се научих да живея съвсем сам.Защо-

                       то не успях да се науча да бъда фалшив и да се сравнявам с други-

                       те.Имам,обаче, предчувствието,че ще си отида спокоен от този

                       свят.Все едно там ме чака някой.Някой с когото ще мога да спо-

                        делям.

                           И така,когато се научих да търпя и мълча,ме нападнаха болес-

                       тите,когато се научих да живея,ме викаше смъртта.Който ви каже
                         
                       че знае нещо за живота и смъртта ви лъже  С тях можем да споде-

                       ляме само лично.

                                                                                   С.М.Аврелиев