петък, 17 февруари 2017 г.

Денят на победата




                                   

ДЕНЯТ   НА   ПОБЕДАТА


В безмълвието шумно на нощта,
когато ангелите спят,
а дяволите влизат им в съня
да ги тормозят и гневят,

и, властваща, пристъпва там смъртта,
искра аз виждам да блести.
И буден пак изпращам я нощта...
Денят, догде я победи...

                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе
































В   Л   Ю   Б   Е   Н   И


Асма, извила ствол дебел пълзи
по балкони и тераси тук.
А край нея бор висок стърчи –
на табута и морал напук.

Че асмата вплела в него беше
тънките си вейки и листа.
И във скута му зелен лежеше,
влюбена в смолистата снага.

Този ден край тях случайно минах
и видях с очите си това,
за което дълъг път изминах,
за да кажа вам със тез слова.

„Влюбени в живота двама бяхме –
сподели със мен  асмата.
Ала зло отвсякъде видяхме
за любовта си на земята.

Че завинаги ни разделиха,
омагьосаха с магии зли.
Чувствата, самите нас убиха.
Със това животът ни свърши/.

Ала във асма се аз превърнах.
Той е кичестият бор зелен.
Тук завинаги го аз прегърнах.
Тъй се любим с него всеки ден…”.

Край асмата аз стоях замаян.
Да си тръгна исках, не можах.
Ала тъй седящ видях аз смаян –
Ангел белокрил лети над тях!!!...

                                                                                    Тодор БИЛЧЕВ - Русе