Разсолков беше уверен в своето безсмъртие.И реши да го пробва.
Намери сезал,останал от текезесарско време,едвам издърпа от земята
едно ръждясало, тежко желязо, но подходящо за целта.
Отиде на реката,която обичаше/минаваше почти през двора му/ и знае-
ше,че един ден ще му помогне.Прекръсти се.Завърза сезала около вра-
та си и нагази във вира.Водата го сряза.Беше студена/все още март/ и то-
ва го отрезви.Каза си,че по-добре е да се обеси.Ще стане по-набързо и
няма да е толкова студено.Хвърли примката на една греда в плевнята,
наниза двата края на главата си,сложи един плетен кош под краката си
и когато го ритна нещо изпука и гредата се счупи.Беше изгнила
Чу жена си да вика,че трябва да изхвърли боклука.Свали примката,
погали котарака си и отиде да изхвърля боклука.После нацепи и зане-
се дърва.Да не и е студено на жената.Тя го обсипа с целувки и правиха
любов.
Тръгвайки на работа му каза,че го обича.Той и отвърна със същото.
Остана сам и реши да довърши започнатото.Почувства се щастлив.
Обичаше жена си,толкова,колкото и вечността.
Единственият му проблем беше,че има борчове и трябва да ги завещае
на жена си.И понеже беше вярващ човек,знаеше,че борчове не се оставят
на този свят.Изпита вина. Душата го заболя.
Маскира се.Отиде до един клон на банка,която добре познаваше,и я об-
ра.
Написа на жена си писмо,но не прощално,а къде са парите.Имаха си
тайник,до който можеше да се добере само тя.
Качи се на една скала над реката,на която бе написано: "опасно за живота",
Завърза се отново със сезала и се хвърли без да му мисли.
Докато летеше се сети ,че като малки,се хвърляха точно от тази скала,
но никога не им беше минавало през ума,че могат да умрат.
Реката беше буйна и го повлече. Спомни си думите на Айнщай,че "човек
започва да живее тогава,когато може да живее извън себе си."
Но това не означаваше непременно смърт.Стана му малко тъжно за жи-
вота,но продължи да гълта вода и рибки. Те го изяждаха отвън и отвътре.
Някога бяха приятели.Обичаше немия им език.
Малко преди да поеме последната глътка въздух осъзна,че живота е
скапана работа,но и нищо по-хубаво от него.
Жена му го търсеше безуспешно.След седмица
рибите го бяха изяли.
С.М.Аврелиев