Как да не допускаме миналите страдания да умъртвяват бавно душата ни?.
Не винаги страданията/в този живот/ са погубващи и смазващи, по често са
отрезвяващи ,дори спасителни.В този смисъл бих желал да разгледам страда
нията/страстите/ като пречистващ, кондензиращ миг от Вечността, не като нещо
погубващо Аза. Много е претенциозно,но не се плашете и ако искате продължете
. Не съм академичен професор по философия,даже не съм влюбен в смъртта ,за
това ще се опитам да ви го обясня просто ,каквато е моята философия на живота.
Какво друго е старостта,смъртта,а и самото умиране,освен умора от света?
За да не изпитваме страх,трябва да нямаме надежди.Твърде нечовешко и все
пак постижимо. Пишете стихове! Те,не винаги са израз на копнеж и болка.
Най-често в тях е събрана цялата любов без надежда.И най-важното при тях се
сливаме с всичко което чувстваме,което е около нас и ни кара да се забравяме.
А това не е ли спасението на земята? А за Истинското спасение не знам.То е сто-
кратно по- трудно постижимо от "земното"а и не е "забрава" и навярно малко са
тия ,които го заслужават и могат.
Толкова сме дребни и нищожни,когато стане въпрос за жертвенно спасение в
страдание,че сигурно полските мишки и лалугери ни се смеят от своите дупки.
Те има къде да се скрият и знаят пътя към него.Не са претенциозни.Нали живота
им е спасение: непрестанно и единствено бягсво.
От друга страна,човек не е лалугер, но обича страданието,неосъзнато ,тъй както
обича страстите/което е едно и също/. Само,че това страдание не е в името на
СПАСЕНИЕТО НА ДУШАТА,а страст в името на земното разложение ,страст,която
убива не само душата на човека, а и неговия дух. И човек си казва: ".Земята,май не е
най -доброто място за живеене", освен за безчувствените и приспособимите .Пое-
тите и чувствителните лигльовци/както е по Платон/ трябва да се "изтребват".
И все пак не ги избивайте до крак.Все някога ще ви потрябват.На тях им трябва
само миг-любов и да бъдат оставени на мира.Нещо,което Системата не позволява.
.Слабите и недъгавите са вредни.Те подвеждат другите .А това е краят на СИСТЕ-
МАТА/ТЕ/ .Дори и на света. Те се страхуват от тия,които умеят да разтегнат
мига до безкрайност и в същото време да се свият в него за да го уползотворят.
Спасението,навярно,е в МИГА,а не в Надеждата за миг.В последвашия
ти си нещо друго,дори не ти,а може би и мъртав.Така,че спокойно,няма ни-
що страшно и живота и смъртта не са повече от миг.
И нека се страхуват тези които се смятат за вечни,без да могат да за-
държат мига-Системите и тяхните слуги.
И Бог да пази БълГерия от поетите,ирониците и Платониците!?!...
И ДА ЖИВЕЯТ ПОЛИТИЦИТЕ!