Еросът е демонът посредник между небето и земята.Еросът е
това,което ни отличава от животните и в същото време ни принизява
под тях.В такъв смисъл има Божествен/висш/Ерос и земен,тленен/нисш/
Ерос.И двата са взаимно свързани,низхождат един към друг и намират
себе си/човека и Бога/ във взаимната си неотделимост.И двата са без-
смъртни по своему,макар и единия да е материален ,а другия трансцеден-
тен. И двата са от Бога и са единственото свързващо звено между Създате-
лят и нещастния смъртен-и това е любовта.Любовта/разбира се/с нейната
многоизмерност не е синоним на Еротиката,но тя е нейна рожба/дискретна
еманация между дух и плът/.
Ето какво казва Платон,а може би това са мислите на Сократ:" ПРИ истин-
ския,тоест при нормалния човек/и забележете слага знак на равенство между
истински и нормален човек/,истинското му същество-ум е обърнато всеця-
ло към друга,извън земна светлина: такъв човек живее само в космоса на
идеите,а на земята призрачния му живот е ,еднакъв с този на останалите хора,/
разбирай хора без Бог/,представлява за него само процес на умиране".
Много сме напреднали в технологиите и науките за да се съгласим
безусловно с него,ала виждаме,че светът колкото прогресира в определени
области,толкова и регресира в други,като морал,съпричастие,човещина.
И колкото и наивно да ви се струва,то е по важно от всички материални
ценности и то не само на съвременното човечество,а и на човека сам по себе
си.Кому съм нужен аз ако съм прах в "нищото". А НИЩОТО според Плотин
нали е цялото.И какво друго е цялото освен БОГ?.
И нека, все пак, си поговорим откровено за Еросът в нашите земни измере-
ния.Това е жлеза/жлези/ с вътрешна секреция любимки на Бога.И не,че
го желаем, но ние рано или късно си признаваме ,а и осъзнаваме,че еросът е
чудото на този свят. И не само защото има космически измерения,
а защото нещата при него се получават/стават/.Тоест оживяват/в най-прекия и
най-отвлечен смисъл на думата.Да си жив означава не да си смъртен,а вечен.А
вечен в нашите представи е само Бог,а човек може да стане такъв само чрез
демона посредник-Ерос.
Еросът не е просто привличане от същество от противоположния пол или
нагон към себеподобното...Това е инфантилно и недоизречено...ЕРОСЪТ е
обладаване на всичко,което е от" другата страна" .На това,което не си ти, а те
привлича и те прави "не аз".
Био-химията е доказала отдавна,че всичко е жлези и хормони.Само дето не
казва откъде,все пак,се раждат тези хормони.Защото да изследваш пост фак-
тум е едно,а да обясниш кое ражда нещата е съвсем друго. Защото и детето се
ражда от сперматозоиди и яйцеклетки,ала кое е това,което му вдъхва живот?..
Науката мълчи гузно и гневно,ала с всеки миг,откровените,истински учени,
тия които смятат истината за по-важна от собствената кариера,клонят към
това,че човек е преди всичко душа,а след това материя.
Според Платон "Ерос ражда в красота" и продължава "Ако Ерос е положител-
ната и съществена връзка между две природи-божесвената и смъртната-във
Вселената разделени,а в човека съединени само външно,то в какво друго може
да се изразява неговото истинско и окончателно дело, освен да превърне
смъртната природа в безсмъртна."...и още: "Ако животинският Ерос ,подчиня-
вайки се на сляпото,стихийно влечение,произвежда за кратко време живот в
телата ,които непрекъснато умират,то висшият,Бого-човешки Ерос благодарение
на своята истина,трябва да има за цел възраждането или възкресението,вечният
живот в телата,отнет от материалния процес."
Нисшия Ерос постоянно възпроизвежда,но и унищожава света.Това не е дори и
аксиома,а нещо,което стои пред нас и го виждаме,но упорито не искаме да си
го признаем.А именно,че живота е част от смърта,а може би за да се превърне
в част от вечността трябва да се натрупа критична маса/количества раждания/,
за да се прекъсне порочния кръг на изначална повторяемост/която,между прочем
е съществена част на умиране-раждането като имитиращ евфемизъм на Вечност-
та тук на земята/.Ако не сте го разбрали не го четете втори път.Все повече няма
да го разбирате. Изкуството и Еросът са май единсвените сериозни неща на този
свят за,които си заслужава да се мисли и говори,те са от един род и се раждат едно
от друго но никога не трябва да се вземат прекалено на сериозно. Така,че както
казахме в началото,Ерос е Бого-човешки демон.Той идва със силата на небесна
мълния и ни обладава без да знаем защо.Той превръща всичко около нас и в нас в
нещо друго.Непознато ,но родно и свое.До момента,в който отново се върнем в
реалността И добре,че освен с усещане за вечност ,Господ ни е надарил и с глупост.
Иначе как се издържа в любовта? Този илюзорен свят ни е нужен за да оцеляваме,
така,както интуитивно подозираме,че не само любовта,а и всичко останало е илюзия.
и ние/човеците/висим неведоми и нещастни сред нищото.Но това не ни пречи
да се опитваме да се спасяваме,да спасяваме душите си. С помоща на демони и анге-
ли. Пък и човек никога не знае преди да се раздели със себе си!?!...
Литература: Платон "Федър","ПИР"
""