В Е Ч Н О ТО   Д Е Т Е

Аз никога не помня, че дете съм бил.

Такъв и днес съм, както бях се аз родил.

Че си остават все деца поетите,

затуй не могат да пораснат никак те.

Защото им расте единствено Духът.

Дете остава вечно тяхната душа.

Затуй поетите минават през света

като не пораснали и вечни деца!...

                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ЖИВОТЪТ   ДВИЖЕНИЕ

Като живота – все различен –

и аз през него преминавам.

Не ми поставя той отличен,

но знам, във други клас минавам.

И по-напред все продължавам.

Чак до края все така вървя.

Почна ли да се уморявам,

и тогава няма аз да спра.

Че животът е движение.

Не се ли движиш, ти жив не си.

Няма никакво съмнение –

той, животът, тъй ще победи!...

                                                                               Тодор БИЛЧЕВ - Русе

БЪЛГАРИЯ   -   ДЪРЖАВА   НА   ДУХА

Напусках твойте граници,

ала винаги се връщах.

И хора с празни раници

аз целувах и прегръщах.

Че с пълни бяха те души,

със красота и доброта.

От тях неземен Дух струи

и се разлива над света.

В таз държава – България –

родих се аз и ще умра.

А над Балкана, стария,

ще ми броди, вечен, Духът.

И макар в полята златни

домът ми ро^/ден да блести,

във пространства необятни

Духът ми вечно ще лети.

Че в таз държава на Духа,

той, единствен, жив е още.

И такава страна в света

няма... И да има...не ще...

                                                                            Тодор БИЛЧЕВ - Русе