МЕТАФОРА- Стилна фигура с преносна употреба
---------------------------------------------------------------------
Ние никога не сме нашата собствена представа,още
по-малко представата на другите за нас.
---------------------------------------------------------
Когато поправим тази грешка/волна или неволна/,
можем да се наречем "действителни" човеци.
"Най-тъжния миг в моя живот беше моето раждане,най-светлия-мо-
ята смърт.Е,така предполагам."
Това го запомних от един велик писател Л.Ф.Селин,а по-късно,убеждавай-
ки се в нейната истиност,./поне до половината/,стана мое кредо.
Първо защото живота е самота,любовта е илюзия,а в последствие не остава
никой и нищо-съвършена пустота. Живота не струва пукната стотинка,
ако не го преоткриеш.Имам предвид да се срещтнете и "познаете".
И трябва да си кретен да му се предаваш,вместо да го опознаваш.И след тол-
кова "натрупана мъдрост",.разбрах,че смъртта не е страшна,страшен е живота.
.Всичко с времето отива в калта ,в пясъка и там потъва.Вятър и мъгла.
Единствената му истинска стойност е да го надмогваш,да го елиминираш
и да се шегуваш с него,А това се нарича не игра,а просто творчество/и две-
те са едно и също/,
А по-късно можеш да разбереш и други неща.Примерно да станеш "дей-
ствителен човек.".За това трябва да се потрудиш "стенейки".
Маймонит казва,че "истинското "осъвършенстване на хората представлява
стремеж към умствено извисяване.Това е крайната цел на човека,която
наистина осъвършенства отделния индивид, и единствено чрез нея той се
обезсмъртява .Само чрез нея човекът става "действително"човек. Под дей-
свителен човек разбирам духовно израстналия човек,чедо на Бога.И
само когата се слеят двете начала: изначалното с " експеримента" може
да говорим за завършения,дейсвителен човек .Защото ние никога няма да
станем Богове заради падението и греха,наказани със смърт Обратното е
възможно .Но светът продължава да бъде лош и негостоприемен.
Метафора е и човека от плът и кръв,и духовно израстналия-истински човек.
Да станеш дейсвително човек е сложна,почти непосилна задача,но пък да
останеш скот на тази земя е също трудно дело. То е дело на дявола,
докато човека е дело свое и е в името на Бога Умеят го малцина мъче-
ници на духа.С всяко свое умствено порастване човек разбира,че е сам,но
колкото повече е" сам",толкова повече е "всички" Осъзнал тази истина
няма нещо което може да го смачка,унищожи и унижи.Той е повече от
едно и по-малко от нула.И в двата случая умножавайки ги остават една и
съща величина.И с това може да се заключи,че няма нищо извън СЪЗНА-
НИЕТО ни.То ни закриля от злите сили,от демоните на съня,от нас самите
...от Аза и неговите метастази. Ние сме това което сътворим от себе си и което
в края на краищата ще ни убие.Но тогава ще знам истината и ще си отида
свободен,,пречистен и добър,в един по-добър свят.
Зад всяко нещо: дърво,цвете,куче трева,стои друго дърво,друго цвете,
друго куче-невидими,но истински.По добрата наша същност.По добрия свят.
Човекът има въображение,тоест метафизичен глад за познание,за любов
и щастие.Не се отчайвайте ако мечта и живот не се съберат.Да-
имате надеждата за един по-добър свят.Свят без войни,убийства,пре-
дателства и гадости..означава вече, че наполовина сте го сдобили-
някъде там ,в глъбините на собствената си разкъсана душа.
И ако някой ден нещо красиво се изтръгне от мен,това ще бъде една
едва забележима,мъничка перла и аз ще съм сбъднал мечтата си да
бъда едно ЦЯЛО-АЗ и моята МЕТАФОРА.
С.М.Аврелиев
---------------------------------------------------------------------
Ние никога не сме нашата собствена представа,още
по-малко представата на другите за нас.
---------------------------------------------------------
Когато поправим тази грешка/волна или неволна/,
можем да се наречем "действителни" човеци.
"Най-тъжния миг в моя живот беше моето раждане,най-светлия-мо-
ята смърт.Е,така предполагам."
Това го запомних от един велик писател Л.Ф.Селин,а по-късно,убеждавай-
ки се в нейната истиност,./поне до половината/,стана мое кредо.
Първо защото живота е самота,любовта е илюзия,а в последствие не остава
никой и нищо-съвършена пустота. Живота не струва пукната стотинка,
ако не го преоткриеш.Имам предвид да се срещтнете и "познаете".
И трябва да си кретен да му се предаваш,вместо да го опознаваш.И след тол-
кова "натрупана мъдрост",.разбрах,че смъртта не е страшна,страшен е живота.
.Всичко с времето отива в калта ,в пясъка и там потъва.Вятър и мъгла.
Единствената му истинска стойност е да го надмогваш,да го елиминираш
и да се шегуваш с него,А това се нарича не игра,а просто творчество/и две-
те са едно и също/,
А по-късно можеш да разбереш и други неща.Примерно да станеш "дей-
ствителен човек.".За това трябва да се потрудиш "стенейки".
Маймонит казва,че "истинското "осъвършенстване на хората представлява
стремеж към умствено извисяване.Това е крайната цел на човека,която
наистина осъвършенства отделния индивид, и единствено чрез нея той се
обезсмъртява .Само чрез нея човекът става "действително"човек. Под дей-
свителен човек разбирам духовно израстналия човек,чедо на Бога.И
само когата се слеят двете начала: изначалното с " експеримента" може
да говорим за завършения,дейсвителен човек .Защото ние никога няма да
станем Богове заради падението и греха,наказани със смърт Обратното е
възможно .Но светът продължава да бъде лош и негостоприемен.
Метафора е и човека от плът и кръв,и духовно израстналия-истински човек.
Да станеш дейсвително човек е сложна,почти непосилна задача,но пък да
останеш скот на тази земя е също трудно дело. То е дело на дявола,
докато човека е дело свое и е в името на Бога Умеят го малцина мъче-
ници на духа.С всяко свое умствено порастване човек разбира,че е сам,но
колкото повече е" сам",толкова повече е "всички" Осъзнал тази истина
няма нещо което може да го смачка,унищожи и унижи.Той е повече от
едно и по-малко от нула.И в двата случая умножавайки ги остават една и
съща величина.И с това може да се заключи,че няма нищо извън СЪЗНА-
НИЕТО ни.То ни закриля от злите сили,от демоните на съня,от нас самите
...от Аза и неговите метастази. Ние сме това което сътворим от себе си и което
в края на краищата ще ни убие.Но тогава ще знам истината и ще си отида
свободен,,пречистен и добър,в един по-добър свят.
Зад всяко нещо: дърво,цвете,куче трева,стои друго дърво,друго цвете,
друго куче-невидими,но истински.По добрата наша същност.По добрия свят.
Човекът има въображение,тоест метафизичен глад за познание,за любов
и щастие.Не се отчайвайте ако мечта и живот не се съберат.Да-
имате надеждата за един по-добър свят.Свят без войни,убийства,пре-
дателства и гадости..означава вече, че наполовина сте го сдобили-
някъде там ,в глъбините на собствената си разкъсана душа.
И ако някой ден нещо красиво се изтръгне от мен,това ще бъде една
едва забележима,мъничка перла и аз ще съм сбъднал мечтата си да
бъда едно ЦЯЛО-АЗ и моята МЕТАФОРА.
С.М.Аврелиев