понеделник, 11 септември 2017 г.

Видях водата


                                                             

                                                                Колкото повече разбирате

                                                                водата, толкова-по трудно

                                                                ще ви бъде да отричате

                                                                съществуването на Бога.

                                                                                  Масаро Емоту


                       Между прочем с всичко е така.Колкото повече прониквате в космоса,

                  колкото повече знаете за вас самите и изобщо за нещата-видими и невидими,

                  толкова по-трудно ще ви бъде да отричате Бога.Напротив,тогава ще се

                  доближавате до него ,въпреки присъщите на човека съмнения.Вие ще

                  се завръщате в лоното на детството,в царството на истинското позна-

                  ние. А това познание е запечатано във водата.Та нали ние седемдесет

                  процента сме вода.И там е отпечатана душата ни.Който не се удави,

                  достигайки до нея,ще пие от "вечната вода,,от Вечността и Безкрая.

                     Бях приседнал до моята река -Жеравица,обсебен от тези мисли.

                 Казват,че да сънуваш мътна вода е на хубаво,ала моята беше крис-

                 тално чиста,а и аз не сънувах.Сега разбрах този израз "Кристално

                 чиста вода".Аз видях кристалчетата във формата на пентаграми,

                 които вибрираха в строго определен ритъм.Затварях и отварях

                очи за да повярвам,че не е  видение,а самата същност на водата.Да

                се движи и да остава на едно място.Рибите я поглъщаха,прецеж-

                 даха я през хрилете,а тя отново и отново си оставаше същата-бя-

                 гаща и непомръдваща. Аз Видях водата.Спускаше се от космоса

                към земята на милиони малки пентаграмчета,поеейки рибките.

     
                                                                                      С.М.Аврелиев