Който не е умрял млад,заслужава да умре
Е.Чоран
Живях близо до другите хора
и обикнах живите хора,
но със сърцето си бях по-близо
до подивелите болни с крилете
до великите безпределно луди
и до възхитително мъртвите.
Милтос Сахтурис
Жената която.....Е ,все така се започва и така завършва.
И все пак......
Знам,че никога не си ме обичала.Под любов разбираше свобода,както и аз.
И ти я дадох,но ти не можа да я понесеш.Сега сме два свободни атома,които и
след смъртта ни ще продължат да се въртят в орбитите си.с математическа точ-
ност без да се докоснат.
Капитанът от запаса -Рачев си беше особен човек.Нито при едните,нито при
другите,а най-малко в политиката.Не защото нямаше убеждения,а защото я
ненавиждаше.Беше от тези хора,които никога не успяват да се зарадват на
успехите в живота/ да викнат "ура" и да му теглят майната -на този същия
живот".За него "този живот" беше само прелюдия към нещо друго/към истин-
ското битие/така бе решил/.Макар,че знаеше,че такова няма,пък и тука не ще го
постигне,но все пак..Това "все пак" си му беше като мисловен тик защото не
бе убеден в нищо. Нямаше пари в джоба за едно малко питие,знаеше,че жена
му изневерява,но не му пукаше.И той се чудеше на себе си.Дали е непокист или
безчувствено говедо? Успокояваше се с мисълта,че живота е дърдорене с недо-
расли/не страдащи хора/,предразсъдък пълен с илюзии." За това аз съм един
чужденец за себе си,за Системата и за Бога. Полицията,ме преследва за да ме
спаси от мен-мислеше той-".Омръзнало ми е да съм аз,а непрекъснато се моля на
Бога да намеря себе си." Падаше си малко философ,но и строг блюстител на науч-
ната мисъл.Която, казваше той "ни донесе самолетите,ракетите,смарт фоните,луна-
та,а скоро и Марс".Там някъде съзираше спасението.Да си "един" е скука и сляпа
перспектива.Предполагаше само,че вечността е МНОГОТО в АЗА или самодоста
тъчно в себе.../ако я постигнеш на този свят/както той успяваше да се самоизлъже..
Най-трудното е да си достоен човек в "Държавата на ДУХ А"/както някой я наричаха,
а той я ненавиждаше,и в същото време и служеше вярно. .От друга страна Рачев се
възприемаше за негодник ,негодник,който иска да живее достойно.Пък и по своему бе
добряк.Защо не? Тази доброта се изписваше на лицетому при мечтата брояча на банк-
ноти у дома му да щрака ,а той да слуша музиката на паричките.Имаше нюх за тях,пък
и те му се лепяха,ала сам се залъгваше,че "няма такъв" за да не поеме по кривия път
.Всички успяли хора след времето на комунизма или се бяха пропили,или развели,а
повечето даваха и последната си стотинка за хазарт.Масово се самубиваха.
Разликата между мислител и циник е малка,почти несъществена-разсъждаваше той-
.Да се научиш да се самооправдаваш,че живота е дъното на преизподня и е без значение
дали някога ще настъпи ИСТИНСКИЯТ СВЯТ/ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО/ или "после не ще
има НИЩО"- е едно и също-.Първото бе страшно,поради факта че не си имал достатъчна
вяра и време да се продадеш,а другото -ужасно смешното,е че "НИЩОТО е ПУС-
ТОТА". И все пак е успокояващо,че теб те няма и никога повече не ще срещнещ невяр-
ната си жена и лъжливите приятели,живота,който едва понасяш,ала носиш с
погнуса.А между другото, това го спасяваше-да не му се гади,въпреки,че всичко наоколо беше
гадост.От самозваните академични учени-философи,до масата търгаши,та до собсвената му
жена,която, ВСЕ ПАК,обичаше,но ненавиждаше.Живот.
И все пак...
С.М.Аврелиев
Е.Чоран
Живях близо до другите хора
и обикнах живите хора,
но със сърцето си бях по-близо
до подивелите болни с крилете
до великите безпределно луди
и до възхитително мъртвите.
Милтос Сахтурис
Жената която.....Е ,все така се започва и така завършва.
И все пак......
Знам,че никога не си ме обичала.Под любов разбираше свобода,както и аз.
И ти я дадох,но ти не можа да я понесеш.Сега сме два свободни атома,които и
след смъртта ни ще продължат да се въртят в орбитите си.с математическа точ-
ност без да се докоснат.
Капитанът от запаса -Рачев си беше особен човек.Нито при едните,нито при
другите,а най-малко в политиката.Не защото нямаше убеждения,а защото я
ненавиждаше.Беше от тези хора,които никога не успяват да се зарадват на
успехите в живота/ да викнат "ура" и да му теглят майната -на този същия
живот".За него "този живот" беше само прелюдия към нещо друго/към истин-
ското битие/така бе решил/.Макар,че знаеше,че такова няма,пък и тука не ще го
постигне,но все пак..Това "все пак" си му беше като мисловен тик защото не
бе убеден в нищо. Нямаше пари в джоба за едно малко питие,знаеше,че жена
му изневерява,но не му пукаше.И той се чудеше на себе си.Дали е непокист или
безчувствено говедо? Успокояваше се с мисълта,че живота е дърдорене с недо-
расли/не страдащи хора/,предразсъдък пълен с илюзии." За това аз съм един
чужденец за себе си,за Системата и за Бога. Полицията,ме преследва за да ме
спаси от мен-мислеше той-".Омръзнало ми е да съм аз,а непрекъснато се моля на
Бога да намеря себе си." Падаше си малко философ,но и строг блюстител на науч-
ната мисъл.Която, казваше той "ни донесе самолетите,ракетите,смарт фоните,луна-
та,а скоро и Марс".Там някъде съзираше спасението.Да си "един" е скука и сляпа
перспектива.Предполагаше само,че вечността е МНОГОТО в АЗА или самодоста
тъчно в себе.../ако я постигнеш на този свят/както той успяваше да се самоизлъже..
Най-трудното е да си достоен човек в "Държавата на ДУХ А"/както някой я наричаха,
а той я ненавиждаше,и в същото време и служеше вярно. .От друга страна Рачев се
възприемаше за негодник ,негодник,който иска да живее достойно.Пък и по своему бе
добряк.Защо не? Тази доброта се изписваше на лицетому при мечтата брояча на банк-
ноти у дома му да щрака ,а той да слуша музиката на паричките.Имаше нюх за тях,пък
и те му се лепяха,ала сам се залъгваше,че "няма такъв" за да не поеме по кривия път
.Всички успяли хора след времето на комунизма или се бяха пропили,или развели,а
повечето даваха и последната си стотинка за хазарт.Масово се самубиваха.
Разликата между мислител и циник е малка,почти несъществена-разсъждаваше той-
.Да се научиш да се самооправдаваш,че живота е дъното на преизподня и е без значение
дали някога ще настъпи ИСТИНСКИЯТ СВЯТ/ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО/ или "после не ще
има НИЩО"- е едно и също-.Първото бе страшно,поради факта че не си имал достатъчна
вяра и време да се продадеш,а другото -ужасно смешното,е че "НИЩОТО е ПУС-
ТОТА". И все пак е успокояващо,че теб те няма и никога повече не ще срещнещ невяр-
ната си жена и лъжливите приятели,живота,който едва понасяш,ала носиш с
погнуса.А между другото, това го спасяваше-да не му се гади,въпреки,че всичко наоколо беше
гадост.От самозваните академични учени-философи,до масата търгаши,та до собсвената му
жена,която, ВСЕ ПАК,обичаше,но ненавиждаше.Живот.
И все пак...
С.М.Аврелиев