вторник, 19 септември 2017 г.

Детсвото е безсмъртие

                                                   Заразителният сън-живота.
                                                                       С. СЪНИНС
                                          Ключът на познанието

                                         на съзнателния психически

                                         живот,се намира в областта

                                         на подсъзнателното.

                                                          К.Карус


                                        Ние сме направени от същата материя

                                                               като съновидението

                                       и краткия ни живот завършва със сън.

                                                                       У.Шекспир



                  Съни Сънински бе здрав двуметров мъж в разцвета на силите си.

             Беше АЙ-ТИ специалист и работеше в областта на телекомуникациите.

             Вземаше добри пари и бе доволен от живота си.Вярваше в прогреса на

             човеството и революционните постижения на науката.Те бяха неговата

             религия и не се занимаваше с мистични глупости като старозаветни и

             новозаветни богове и изобщо с неща които излизаха от негововото поле-

             зрение на учен-специалист,където всичко е доказуемо  и недвосмислено.

                 И всичко това,с подредения му живот,свърши в оная нощ,когато

             сънува,че е излязал от кожата си.Тогава почувства такива неща,че после

              не само не можеше да си ги прости,но и неможеше да забрави.Стру-

             ваше му се,че всичко до тук е било илюзия,и едва сега започва да

             живее.Едва сега бе ТОЙ.Сънят,разбира се си отиде,ала той се промени

             Промени се не само мисленето му,но и всичко около него.Разговаряше

             със своите колеги/които сега му се струваха наивни,дори невежи в свое

             то невидение/,срещаше мъже и жени на улицата,по планините и

             и в съновиденията и ги съжаляваше,съжаляваше ги,че не са щастливи и

              всички те са останали затворници в собствената си кожа.Всички те

             носеха в себе си множество души,ала не го знаеха.Това го огурчаваше

             и изпълваше с недоверие.Недоверие,че светът е един,един за всички

             /и това беше тяхната щастлива самозаблуда/,а за него бяха "много светове",

              пълни с противоречия и борби.Тормозеше се,че не може да ги помири,

            /а и колегите му се подхилкваха и избягваха компанията му вече /но това беше

             нищо пред отчуждението на жена му,която си тръгна ,така,просто без

            повод,а и не съвсем.Счепкаха се за дреболия/кой да изхвърли боклука/

            която прерастна в караница и накрая със сбогом.Тя подсъзнателно бе

            усетила,че той не е същия и не я обича като преди.И изчезна,стопи се

           и толкова.А и той нямаше време да се занимава с нея.Беше обсебен от

           идеята,че светът може да се спаси .Стига да повярваш в съня.Сигурно

           /убедено/считаше,че това може да се случи тук или на друга планета,но

           без врачки и радиации. без  лоши мисли и където тялото и душата са в

           твое разположение,а другите са свободни/радикали/ и можеш да ги из-

           ползваш винаги,когато ти трябват.Защото светът е безкраен,а ти си безсмъртен/като в

           детството/.Там нещата нямат нито край нито начало,и могат да се разтягат и

           свиват по желание на теб  самия. Примерно ако едно цвете не мирише приятно,

           можеш да превключиш другата твоя същност и да си поръчаш уханието което

          ти харесва.Същото е и с жените и с колегите,с мъжете и жените,които се разхож-

           дат по улиците и планините,но не знаят това.Те са завързани за себе си и дър-

          жат на своето Аз, без да знаят,че са Свободни и могат да избират,без да знаят ,че са без-

         крайни...Но не и вечни...И той бе убеден,че намирайки братя по разум

         на други планети,ще разшири съзнанието на нашата цивилизация

         до такива размери,че да се чувстваме щастливи,дори в собствената си

         кожа,в собствения си затвор. Ако беше някогашния Съни,развода му

        с жена му щеше да бъде за него трагедия.Защото я обичаше.Сега беше

       само едно междучасие в безкрая на възможностите,което му носеше

       удовлетворение.Ето до къде може да доведе един сън  един серио-

       зен човек.И да стане дете,онова малко същество,което обладава света

       а и може да го променя,както пожелае.

          Най неудовлетворените хора са тези,които смятат,че имат едно тяло,

      една душа,един живот,един свят-мислеше той-.Най често безкруполните хора

       са днешните богаташи.Щото страшно ги е страх да умрат.Нали ще изгубят

        всичко.А  този,който няма какво да губи/най малко защото са много/ няма -

        страх нито от смъртта,нито от Бога. Той е в тях и те в него.

            Жена му  се върна и разбра/усети/неговата метаморфоза/,опита се да му

       прости ,горката.Сигурно и тя го обичаше-/по своему/-една душа и едно

        тяло Аз" Не бе за дългоЖената е земя и ако вярва ,вярва на поповете,а не

         на БОГА.Отиде си за втори път и това беше краят.Краят на един за-

       разителен сън-живота.

                                                                          С.М. Аврелиев