Свободата е трудно постижимо чувство,най-вече за това,че тя
не съществува в общоприетия смисъл на думата.Тя не е само нито
социално,нито екзистенциално понятие.Нейния генезис не е от този
свят.Тя е неуловима и живее в неизразимото.Ако ни я отнеме
Системата,ние ще си я измислим вместо надежда,ако си я
отнемем ние самите- нищо и никой не може да ни я върне.Тя има соб-
ствен живот като всичко стойностно на този свят.Проблема е,че
същността и не може да се постигне с мисъл. Постигнеш ли я ,ти
ще я изгубиш,ще изгубиш нейното чувство и неповторимост,ней-
ната жизненост,така както се губи скъп човек.Докато сме на този
свят никой от нищо не е свободен.Зависим от фактори,съображе
ния,страхове,желания,пари,вещи и най-вече от себе си.С всеки
ден животът се превръща в умора,която на края знаете как завър-
ва.Добре,че Господ ни е дал това необяснимо,мистично чудо-
Смъртта,защото там някъде зад нея се крие не по-малко метафи-
зичната реалност-Свободата .Имам чувството,че смъртта и свободата
са вечни и нетленни в своята тайнствена необятност,докато
живота е само ерзац,запетая,поставена случайно между бук-
вите,за да ни напомня,че истинските неща не са от този свят.
Затворникът копнее за свобода,търговеца за пари,мислещия
за познание.И всичко това е форма на несвобода,за нещо,кое-
то ни липсва,и което никога не можем да притежаваме из-
цяло и истински,докрай.
Като юноша имах навика да се моля,да се моля на Бог за мал-
ко милост и да ми разкрие част от истината и абсолюта на този свят.
Страдах от това,че светът е разкъсан,че всичко е относително и
и всеки воява с другия..Това ми тежеше много и бе част от моята
несвобода.По-късно се откъснах от това чувство,но не станах
по-свободен.Помогна ми само дълбокото и тайно в мен предчувствие,
че свободата и светът,в който все пак живеем са дълбоко духовно
свързани .Липсата на свобода постепенно раждаше смърт,но с вре-
мето все повече се убеждавах,че тайните като живот и смърт се
спояват от тайните като любов и свобода.И са съвсем реални,когато
не си ги обясняваш.
С.М.Аврелиев