Очите на баба
От сухите очи на баба ми пониква огромна сълза и се търкулва по напуканата и скула.Тя не плаче.Никога не плаче.Но аз се осъмнявам дали съм видял тази сълза и дали изобщо съм имал баба..Сигурно е плод на моето въображение,но защо ме връхлита тъга по моята несбъдната баба?.Може би чрез спомена съм се въплатил в едничката истина: истината на деня и истината на ноща,които нямат нищо общо.Тъй както моя копнеж по нещо реално-като баба и моето въображение,че сега ми се плаче...по несбъднатите ми мечти. Това за миг разколебава вярата ми в Бога,но не и вярата в изкуството-че има и друга реалност.
От сухите очи на баба ми пониква огромна сълза и се търкулва по напуканата и скула.Тя не плаче.Никога не плаче.Но аз се осъмнявам дали съм видял тази сълза и дали изобщо съм имал баба..Сигурно е плод на моето въображение,но защо ме връхлита тъга по моята несбъдната баба?.Може би чрез спомена съм се въплатил в едничката истина: истината на деня и истината на ноща,които нямат нищо общо.Тъй както моя копнеж по нещо реално-като баба и моето въображение,че сега ми се плаче...по несбъднатите ми мечти. Това за миг разколебава вярата ми в Бога,но не и вярата в изкуството-че има и друга реалност.