Вербализация на "НИЩОТО" Не приемам ВЕЧНОСТ без персонализация,макар ,че искам да се "разтопя" за да "знам". Точната дума е "ДА СЕ РАЗТВОРЯ"във всемирното познание/Защото знам,че то съществува/,но дали ще остана АЗ,и дали ще съзнавам щастието, да го притежавам? Не примам ВЕЧНОСТ без копнеж! И то в плътна форма,без лъжи и измами,без сенки и полу-такива. Ако там-"ОТВЪД" -,ГОСПОД не ни дари с нещо истинско и по-трайно от времето,нека поне ни СМИРИ с ВЕЧНОСТ,ала нейните сенки да останат ТУК-на този земен свят,за да има за какво да копнеем и там. Човек е своята представа.И вечността би трябвало да е свързана с места и хора,които сме обичали или ще обичаме там..Иначе какъв е смисъла,ако не ни даде ,любов щастие в други измерения,наподобяващи нашите спомени,че има и друг живот.Като сънят ,който живеем,но знаем,че е кратък...Толкова кратък,за да повярваме ,че някой ни сънува-и то наистина,а ние се будим щастливи. Думи,които нищо не означават там,но приемат формата на нашата вечност ТУК.