Съдбата прощава само временно Да се чувстваш достоен човек ,готов да направи големи дела,не за себе си,а за живота ,а да виждаш как съдбата те "продава" като най -долна пачавра-кой би се похвалил,че ще посрещне всичко това с достойнство и мъжество Но не съдбата ти е виновна глупако,а проклятието да се родиш в тази страна.. В България всичко е така-подлеца е първенец,нисшия духом е партиен функционер и ти определя съдбата,.бюрократа е нагаждач и ти сере на сурата,а ти прощаваш,докато осъзнаеш,че живота ти е минал и вече дори нямаш намерение да се съпротивляваш.Надеждата е умряла. Но освен да намразиш и изпаднеш в маразъм/това е нисше състояне на духа,защото и ти ставаш част от тях/можеш просто да си кажеш "вие ме победихте,но аз съм по-щастлив от вас,защото ви прощавам. За последно!"Никой не може да надживее живота,а...и съдбата....Тя прощава само временно...