За думите и техните предмети Аз имам едно сериозно съмнение-
не е угризение и думите побягнаха и се разтичаха и се изпокриха. Не мога да ги стигна, нямам сили, а и май че вече не искам. А беше казано: "В началото е словото" И почти се досещам-ще прумея, но щом проумея и вече не знам От една страна, ако знаехме цената на предметите, те щяха да намерят себе си,а от друга,кой днес знае цената на думите? политиците ..? проститутките ..? полиглотите....?. Тези,които знаят цената си,не се сравняват с думите, а изравняват думите без предметите.И си казват: Ако знаех,че думите имат значение "ТАКОВА",- АЗ бих станал ДОБЪР ЧОВЕК Думите са ТИЯ,които те правят прозрачен ти си такъв или онакъв ти си това и онова ти не си онова и не си това те подреждат света и го карат да стои мирно. И в потвърждение ще ви дам за пример една случка от нашата махала: Тук живеят много талантливи оратори едни викат:Върнете си ни комунизма! Другите пък: Не го щем. Тук всеки говори и си вярва вярва си и си говори направо говорилня "нищо" без ехо нещо като парламент..... Върви доказвай на другия, че не е прав,като си е прав. А принципът е такъв: Всеки оратор знае стойността на думите и ако в момента на говорене се запита случайно, дали те имат нещо общо с предмета,с границата на това какво може да означават-и всичко това цяло, и всяка дума по отделно. То тутакси тоя оратор, би престанал да бъде такъв. Каква е разликата в пространството отворено от думите и затворено за тях? Та викат значи моите добри оратори-съкварталци.Ама направо крещят: ЗЕМЯ НАРОД ИСТИНА Иначе какво общо имат те със земята и с коя земя? Толкова,колкото оня,дето се провикнал,че тя се върти и взели,че го изгорили. ЗЕМЯТА е понятие - ПОЕТИЧЕСКО А моят дядо-Бог да го прости-казваше: "Който за народ плаче,за очите си ще заплаче" НАРОДА е понятие-АБСТРАХИЧЕСКО. Аз пък казвам:маска,маскарад,маскара. ИСТИНАТА е понятие-МЕТАФИЗИЧЕСКО И ДУМИТЕ СА НЕЙНО СВОЙСТВО. Точно за това най-хубавото на човека е /разбрах го още като малък/, че е смъртен.
не е угризение и думите побягнаха и се разтичаха и се изпокриха. Не мога да ги стигна, нямам сили, а и май че вече не искам. А беше казано: "В началото е словото" И почти се досещам-ще прумея, но щом проумея и вече не знам От една страна, ако знаехме цената на предметите, те щяха да намерят себе си,а от друга,кой днес знае цената на думите? политиците ..? проститутките ..? полиглотите....?. Тези,които знаят цената си,не се сравняват с думите, а изравняват думите без предметите.И си казват: Ако знаех,че думите имат значение "ТАКОВА",- АЗ бих станал ДОБЪР ЧОВЕК Думите са ТИЯ,които те правят прозрачен ти си такъв или онакъв ти си това и онова ти не си онова и не си това те подреждат света и го карат да стои мирно. И в потвърждение ще ви дам за пример една случка от нашата махала: Тук живеят много талантливи оратори едни викат:Върнете си ни комунизма! Другите пък: Не го щем. Тук всеки говори и си вярва вярва си и си говори направо говорилня "нищо" без ехо нещо като парламент..... Върви доказвай на другия, че не е прав,като си е прав. А принципът е такъв: Всеки оратор знае стойността на думите и ако в момента на говорене се запита случайно, дали те имат нещо общо с предмета,с границата на това какво може да означават-и всичко това цяло, и всяка дума по отделно. То тутакси тоя оратор, би престанал да бъде такъв. Каква е разликата в пространството отворено от думите и затворено за тях? Та викат значи моите добри оратори-съкварталци.Ама направо крещят: ЗЕМЯ НАРОД ИСТИНА Иначе какво общо имат те със земята и с коя земя? Толкова,колкото оня,дето се провикнал,че тя се върти и взели,че го изгорили. ЗЕМЯТА е понятие - ПОЕТИЧЕСКО А моят дядо-Бог да го прости-казваше: "Който за народ плаче,за очите си ще заплаче" НАРОДА е понятие-АБСТРАХИЧЕСКО. Аз пък казвам:маска,маскарад,маскара. ИСТИНАТА е понятие-МЕТАФИЗИЧЕСКО И ДУМИТЕ СА НЕЙНО СВОЙСТВО. Точно за това най-хубавото на човека е /разбрах го още като малък/, че е смъртен.