1153 – 584
СЪНЯТ НА
ЖИВОТА
Толкова много жени, а мъже все самотни.
Толкова много любов, а сърца все сиротни.
Толкова много мечти, а наяве омраза.
Господи, с толкова злоба защо ни наказа?!...
Но даже и сам, като сън, животът изтича.
Макар и само/, в полето детето си тича.
Няма истина. И лъжа. Само слънце пече...
И...водата в реката, която...все си тече...
24.07.2018 г. 11.35 ч.
Русе