Д.Дурчев се отвращаваше от живота.Не поради някаква особена причина,
а защото му беше скучно и тъпо.Така и ненамираше някакво особено основание да
се живее.Всичко му се струваше празнота.и нелепост .Отвсякъде го обграждаше
глупост а и безнадеждно лицемерие, усмивки,които го смятаха за глупак.Но той
наистина се бе приел за такъв/поради своето име/и не се обиждаше.Беше млад
мъж,пълен с хормони ,но без желания.Желания без любов За него лювта беше
нещо,което те прави роб на собствените ти чувства, а всичко е само игра на
илюзии и надмощие.
Е,често му идваше на акъла да прекрати всичкото това безумие, но по природа
не беше самоубиец.И трябваше да търпи.Докато свършат дните отредени му на
тази,висяща в нищото земя.
Единственото,което умееше ,беше да мечтае/нали беше глупак/ ,ала той беше
убеден,че не живее, когато мечтае и не може да мечтае ,когато живее.
И така,той не успя да се приспособи към живота.на този свят. Остана си са
мотник ,но не неразбран,а неразбиращ.Прие смирено живота за грешка на ДУХА,
.за цирей,който трябва да се среже за да изтече в нищото,а себе си за абсолют-
ното нищожество
Може би за това реши да се спаси поне временно,докато е на тази земя.
Да направи нещо добро и справедливо.
Потънал в кредити единсвения му изход беше обир/на тия които го обираха/.
Защото той съвсем откровено смяташе,че банките са злото в този свят,търтеи,
които се хранят с нещастието на хората и лихвари,които убиват живота.
За това,трябваше да убие и той.За да почувства поне малко смисъл в своя
нелеп живот.
И го стори.
Без да потъва в дълбоки мисли и угрезения.зареди пушката с две бренекета.
Зареди и пистолета.
За щастие през ноща нямаше охрана.Застреля и двете камери.Разби вратата
и влезе.в касата.Там го чакаха две оромни кучета,които му се нахвърлиха. и
малко преди да прегризат гърлото му ,той успя да ги убие.Изтичаше им
кръвта и той им завидя,за миг.Взе парите от касите и необеспокояван
си тръгна.Разплати се с приятелите си и се предадеНа полицаите,които
през целия му живот му струваха зло.Даде им парите и им
каза,че е крадец и убиец на кучета Като имаше предвид,навярно,че "кучета"
са хората,които служат на Системата.,защото вече съжаляваше за двете
нещастни кучета/вярни не на Системата,а на хората/.В този момент той доби
чувсвото,че е жив и се почувсва такъв.
Те не му повярваха и го пуснаха да си ходи.
След два дни се озова в Южна Африка.Сънуваше все същия сън-
прежния си живот,но така и не повярва,че присъства в него.
Стенли М.Аврелиев