неделя, 17 март 2019 г.

Защо пее славеят?



                                          
                                                   За кого пее славеят?
                                                  -----------------------------

                                               Славеят  пее  през нощта,за да разреди
                                               мрака и повика  зората.
                                                                                       Н.Ф.Чистов

                                                 Понякога ние хората забравяме,че сме
                                                 уникални и се сравняваме с другите.
                                                 Грешка,която славеят никога не прави.
                                                 Само ние го чуваме по един и същ начин.
                                                 Когато пее,той не се повтаря.  
                                               
                                                   

                                                             

                                    И той - Кукера-го осъзна докато миеше зъбите си, оглеждайки

                             се в огледалото. Само след миг  ще изчезне всяко видение,всички илюзии…  

                           -Е, това е хумор- отговори му това отсреща-,но не съвсем,щото е

                             метафора, на която трябва да се вярва.Безусловно! Метафората е

                             истина-съдба,а живота,…в живота няма днес,няма утре .Той е сега

                           . утре е за неудачниците,  неуспелите,за „низщите духом”.

                             Да де-вика му Кукера-„Нали е тяхно царството небесно”.!.....

                             --------------------------

                            В огледалото не беше Бог,А самия той.Винаги различен и „свой”.

                            Но не съвсем ,а мастития директор на най-голямата фабрика

                             на Балканите за добив и преработка на злато.

                             Ала от известно време някакво предчувствие все по-често му

                             се явяваше и измъчваше мислите му.

                            Мислеше за себе си в първо лице единствено число.И тогава 

                            изпадаше в самосъжаление /нещо съвсем непривично за него/.

                         ---------------------------------------------------

                             И  тъкмо започна  да се бръсне когато се почука на вратата.

                           Беше синът му,който му каза,че го ненавижда.

                               На въпроса „защо,синко”?-той не му отговори. Със сигурност,

                           той бе по-наясно със себе си.Мислеше се в трето лице,единствено

                            число-Той! Което ще рече:

                            "Всичко е извън мен,но аз го контролирам и взимам

                            правилните решения. Затова не се оглеждам в огледалото".

                            Гледаше на себе си с ирония и отчужденост.Като истински мъж,
.
                             ----------------------------

                                 И Кукера ,някога, не се взимаше на сериозно Затова  успя.Само,

                            че с остаряването все по-често се оглеждаше в огледалото.Търсеше ли

                            се или се двоумеше? Кой е той? От къде дойде и  как стана такъв голям 

                            началник. Не го бе мечтал,по-скоро стечения на обстоятелства.Първо

                            редови член на партията в малкото градче,после партиен секретар,докато

                            дойдоха на власт мутрите,седесарите,царете и слугинарите.Всички те

                             бяха неосъществени комунисти,най-вече глухарите-гробари.

                             Така ги наричаше,защото те не умееха да слушат и не подозираха,че

                             унищожават  БълГерия.И въпреки това,той се приспособяваше към

                             всички тях.И затова го тачеха и издигаха.
                                 ----------------------------------- 
                               Но след често повтарящите се думи на сина му и разказа на проклетото

                             огледало,той започна да се чувства все по -сам,разколебан и стар.

                         ------------------------------------

                              Като приключи с бръсненето си сложи обилно количество от

                           любимия на жена си  парфюм.Посъбра мислите си,отиде при нея и

                           я люби полуспяща.

                              Тя му се отдаде и му благодари,целуна го,каза му,че го обича

                             И продължи да спи.

                                Той облече най-новия си марков костюм,сложи вратовръзката,

                             подарена му от "Владетелите на мечтите-Клондайк"и се погледна в

                             огледалото.Позна се-това беше Бог-най-обичаният.И най- обичащ БОГ.

                             После  излезе и тръгна пеш към службата. 
                         ---------------------------------------------------------------------

                             Навън утрото беше ясно и приятно прохладно,.птиците се надпяваха

                              посрещайки пролетта.Детството му премина на село и от тогава не бе

                              слушал такъв велик концерт .Ни в Болшой театър,ни в Ковън Гардън.

                             Пълен  синхрон и поредност,която омайва.Естеството на нещата.Просто,

                              безсмислено и безкрайно.Дали пък в това не бе смисъла?   

                               Само славеят припяваше в дисонанс сякаш казваше:

                            ",Пиуу…ти не си ти…,а после: ти си ,...ти човече,…Сам Бог си ти…

                            …но кой ще ти повярва…пиуу"…И след това високите звуци

                              в  кресчендо,се въздигаха   в небето…Все още е полумрак,а той

                              се чувства някак особено-пребъдващ.  Преди ,когато не

                               чуваше птиците и не го интересуваше нищо наоколо,нямаше

                               тия приливи и отливи. А сега е в  трето лице единствено число-Той.

                                Трето лице,но безлично,без облик.Събрано в себе си.И пребъдващо.

                      ----------------------------------------------------------

                                  И за миг той ненавидя славея.Не му бе нужна красота,нито щастие.

                              Просто вдъхновение да продължи.

                                                   Сам не знаеше за къде.?
                               --------------------------------------

                             Върна се до вкъщи и взе колата.Излезе от града и увеличи скоростта.

                            При 240 почти му се стори,че чува хорът на птиците.Не можеше да прости

                             само на славея,защото пееше с Божествен глас,който не се превежда на

                              човешки език.
                   ----------------------------------------------------

                                Намериха колата му неузнаваемо разбита,а него лежащ

                           мъртъв на  петдесетина метра от нея.

                                А птиците наоколо пееха с най-красивите си трели,само сла-

                           веят им пригласяше от шубраците с :”пиу…пиу и високото

                            кресчендо…”ти май ни забрави. Не сме ние нито в първо,нито

                           в трето ,нито в пето лице,…ние сме ние в множествено число,което не

                            съществува,но никога не се предава”.

                                            Защото е живот!

                                                              С.М.Аврелиев