Роден съм в с. Велчево, Троянска околия. На Благовещение. Завършил съм ВТУ – “Българска филология”. Най-голямото ми удоволствие е да чета, а след това да пиша. Публикувал съм разкази и стихове в сп. “Тракия”, “Факел”, “Пламък” и ”Съвременник”, както и в редица вестници. Имам издадени пет книги. Член съм на Дружеството на пловдивските писатели от 1991 год. Продължавам да пиша, когато имам време и настроение, но вече почти и само кратки философски есета, психодрами и монографии /профили/.
неделя, 10 декември 2017 г.
Летен полет
982 – 413
БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ
Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.
И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш
Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?
А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?
Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.
30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев