Прилепът

Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.

Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-

върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-

но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или

привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-

ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с

магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три

грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-

вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-

пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.

Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В

първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да

го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително

и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах

ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата

ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се

загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-

ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-

пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички

или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-

то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,

изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти

решил да се самоубия.

И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-

бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до

там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-

ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.

Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на

моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да

виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-

деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.

Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то

ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:

"С мен ли си по-добре или без мен"?

"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.

И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,

лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше

свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще

цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,

които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-

просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да

ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."

Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше

нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-

нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.

То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.

И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-

териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".

Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към

него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм

фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-

бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".

Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и

после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене

/така казваше/.

Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми

без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-

чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в

в омразно същество,и го отавих без храна.Такова

зло ми беше причинил,че не можех да му простя.

А и той се превърна в зло и мразещо животинче.

Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.

И така минаха много години,а всичко си оставаше

по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни

очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги

обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа

взе да ме навестява все по-малко и по- малко.

Разговаряхме си,но не както преди.То почна да

се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно

ми се струваше.Остарях,а и то,може би?

Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-

то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.

Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-

вя тогава?Ние малките духчета можем само да се

превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме

обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой

знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.

И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам

Но вярно."

С.М.Аврелиев