Огледалото
К:апитан Рачев за пръв път тази вечер чу думата "архетип".Считаше се за умун е начетен човек,ала тази дума не бе чувал.Още повече,че тя нещо смътно му говореше,но не знаеше точно какво.Произнесе я съвсем неглиже една млада жена,на вечеря в хубав ресторант,жена с която мислеше да спи тази вечер,макар и 20 години по-млада от него и която много харесваше,но след като чу тая дума всичките му желания се изпариха и той реши първо да разбере смисъла на тази дума и след това всичко останало. Изпрати я до вкъщи и и се извини,.тя му се усмихна чаровно,което означаваше "пиленцето веднъж каца на рамото".-и се шмугна в Нищото.
Прибра се капитанът в къщи и взе речника на чуждите думи в българския език.Там той разбра,че архос/от гръцки/ е нещо старо за което не си спомняме добре.Второто тълкование беше,че всичко във Вселената има поне няколко измерения и те ако не са успоредни се пресичат/по Архимед и Блез Паскал/И третото беше,че това,което е горе е и долу и обратно/в духа на мистиката на Я.Бьме който твърди,че нещата са така свързани,че няма нито "горе",нито "Долу"а всичко е "ЕДНО" и това е светът на материята и времето,което означава "Светът на призраците и неразумните деяния,поради ограниченото време" и недостига на пространствтво.И от това нищо не разбра капитан Рачев,но най-много му допадна и заспа почти спокоен.
Сутринта се събуди като парцал,безумно отчаян,че не може да разбере смисъла на една дума,а се има за -най интелигентния капитан в дивизията,а и в щаба. Погледна се в огледалото и се отврати.Наплиска се два три пъти,обръсна се и малко по-малко взе да се приема.Той се връщаше при себе си,но една мисъл не го напускаше.
Кой е истинския Рачев,който не знае думата"" архетип" и много други,а и защо му е да ги знае, или този който сутрин се поглежда в огледалото и все по-малко може да се познае.Този за който времето отминава и огледалото го съсипва,или този на когото козируват с доклад всяка сутрин и той сякаш отново се ражда.Този,който жената го гледа с томителни очи,или оня ,дето му влезе думата "архетип",като муха в главата и сега не може да се отърве от нея
Ето как идват лошите дни В повечето случаи бавно и незабележимо,като самото време Той бе твърд и непоколебим във способностите си човек.За това се издигаше в кариерарата,а ето че сега,една дума една тъпа дума,от една жена, направо го смачка.Той вече не е той. Той ли е ,който е в огледалото, или оня на когото чинно докладват,оня ,който ходи по улиците и му се усмихват и сякаш всички обичат или ОНЯ,който се замисли дали не е превъртял или най малкото хахо---Щото хората имат една самоличност,когато се бръснат,когато си мият зъбите когато се разхождат вечер със застаряващата си жена и се погледнат в очите и... .А те там са неизменно едни и същи-обичани,а значи вечни....
А той взе,че се поболя от една думичка,от устата на една жена,която почти не познаваше. Подозираше само,че тази дума е опасна,и тя може да срине и го/сриваІ целия му свят.Свят,в който всичко бе подредено и нямаше време и нямаше старост и нямаше измислени други светове,само рай-тук на земята,който не трябва да мислим а да изживеем до край..
Като отиде на работа никой не му кузируваше,никой не му докладваше,никой не го познаваше.Все едно беше невидим.А той беше друг.