Защо не ни обичат другите?
--------------------------------------------------------------
" Нищо повече от живота,нищо повече от смъртта." Добромир Тонев
В негова памет
Не ни долюбват, нас българите , другите народи.Особено след като влязохме в Еропейският съюз.Де що се чуе за международни измами-наркотрафиканти, мафиоти и ози....от вякакъв калибар ,та да стигнем до най-дребните крадци и сутеньори,все българин ще е намесен.И то ,ако не като баш тартор,то поне като муле или шерпа за най -долнопробни поръчки. Халал да са ни "свободните" цигани и "активните българчета""Халал да са ви,щото вие българите крадете повече от нас- би казал бат Сали ,дето сега влезе в парламента и ни представлява всичките,а неговите хора ни представляват в Европата".Ми,какво да направим-продълажава той- като нашите са мобилни/ каква копешка дума на която той знае значението//,бързо се ориентират и знаят как да си го вземат .Тя ни го дава, пък ний се дърпаме.Нали вече сме европейци и по европейски ще живеем,ще сме активни и няма да чакаме подаянията на държавата." И е прав човека,само дето,тези наши братя станаха лицето на българина.Заедно с другите българчета дето работят на по-широк фронт,и то в областта "Вие сте прости/ Европейците/,ние ще ви научим на кое- що".И тъй ни възприе Европа,защото понякога първото впечатление е най-вярно Ама нали ние не сме това.Кое това?За което ни мислят,което наистина сме или ще бъдем в нормалния свят?Ние ли сме ненормални или те?.Как да им обясниш и на кого да се извиниш,като""май сме си туй" .А,и какво ще виним ""париите",дето се приспособявали лесно,а и "патрициите "/политиците/,дето все не им стига ни власт ,ни париДа си признаем,че от едно семе сме се пръкнали. .Всички вкупом сме грешни-а и както казват руснаците "Каму дано,ему дано". Едни имали късмет други не.Жизнь пришла и ушла."Та значи,какво чак толкова ще се кахъриш.Судба. .....И като се позамисли човек,не може да не стигне до извода/унизителен и тъжен/но ние Българите нямаме хоризонт.Не,че нямаме небе,то е прекрасно,ала хоризонта ни е нисък,сплескан .Песоа казва "Ако няма земя на небето,по-добре да няма небе Нека всичко тогава бъде небитие".Обожавам този автор,но с това му съждение не съм съгласен.Ако има земя -"Там",аз не искам да ходя на небето.Тук сме дошли на изпитание,да спасим душите си,защо да мъкнем земята на Небето.Нали Небето е надеждата ни ,че ще се спасим все някога от земните мъки.Хоризонта е там където се срещат небето със земята,пресечната точка между смъртта и безсмъртието.По точно е може би да се каже- Златното сечение,където се срещат живота с вечността.Българина в земята гледа и сякаш някой го държи с остен за врата и нагоре не поглежда.Не,никой не го държи.Него го е страх да погледне.Земята го е родила,хранила,тя ще го прегърне някой ден.Какво ти небе ,какъв тиГоспод-отвлечена работа,не си го виждал,не можеш да го пипнеш,други да си блъскат главите с тия работи.А хоризонта, ей го де е,види се....До там сме ние...По нататък са поетите и вярващите в глупости...И за туй и поетите си убиваме рано-в прекия и преносен смисъл-щото те ни предлагат хоризонти,а ние не щем.Земя си имаме.
Та по този повод с моето замисляне за съдбата българска,се сетих за моя приятел Добромир Тонев.Беше голям поет.Отиде си рано.Нямаше сили да се бори с несправедливия свят и си отиде на Небето. Всичко до тука бе една многословна прелюдия/не знам нужна или не/ на която се поддадох ,за да ви предам историята на Добри,която сам ми разказа малко преди да си отиде от този свят,без грам съжаление,че живота му се е стекъл по този начин,напротив с презрителната увереност ,че всичко е трябвало да стане така и ще бъде така. Знаел е,че след няколко часа ще се самоубие.
Ето разказа:
Дядо му имал воденица.Останала още от прадядо му от турско време.Тя била единствената в околията.Мелел житото на селяните и не им взимал почти нищо,щото казвал,че водата е без пари и е от Бога. Дошли,обаче на власт комунистите Национализирали мелницата,а дядо му го разстреляли пред очите му.И до сега виждал всяка нощ,как кръстейки се се свлича на земята,а кръвта му изтича във воденичната вада.И тогава Добри разбрал,че комунистите не са добри хора.Не казали нито защо,нито поп му повикали,да се изповяда преди да го убият.Дядо му бил вярващ човек.Тогава Добри бил още дете,но си помислил,че лошите хора са такива,щото нямат Небе.Отишъл в църквата,запалил свещ и се помолил за дядо си. След няколко години комунистите бутнали мелницата и там построили паметник на загиналите партизани.Това вбесило Добри/бил още млад/и той започнал да крои планове как да им отмъсти.Нищо не можел да им направи,щото паметника бил голям и от камък.Пък и какво му е виновен един камък,или пък тия ,дето се трепали на пусто,да дойдат на власт,тези,които ги почитат,само с камъни,иначе щяха ли да трепят и свои и чужди?Нали се зарече на гроба на дядо си,да прощава ,дори и на лошите,защото те не знаят колко нещастни са-"Те нямат небе".
Във вадата още течала вода.Решил да я почисти,позатегнал саваците и я зарибил с малки рибки Да,ала и този път не се получило.Бдителни съседи написали писма до съответните отговорни органи,и Ония,сякаш това чакали дошли веднага-от общината,от Минестертвото по опазване на околната среда,отРИОСВ,от горското и от други дирекции.Все отговорни другари.Та дори и кмета на селото дошъл.Той бил "по-малко Отговорен"но най- засегнат.Щото в неговото село ставали такива незаконни неща,несъвместими със _Социалистическият морал" Дръпнал една реч в този стил.Заклеймил враговете на народа и най-вече Добри за,който,рекъл,"И той е контра,като дядо си и ни в ТКЗС-то иска да влиза,ни в обществения живот се включва Де...де-,завършил в своя маниер той-а иначе ще краде от общественото благо-водата.Риба ще отглежда Добри рещил да го убие,а после си рекъл,че на такъв му е рано за небето,тука трябва да си плаща за греховете. Оговорните другари му задали някой въпроси,като има ли разрешителни за водопозване и строеж.Той мълчал,но все пак им отвърнал,че не му грябват ,щото не е строил,а и вода не е отклонявал Тя сама си течала от там . "Отговорните" не се церемонили много,вбесени от неговото мълчание и надменност и му написали актове и препоръки за събаряне на бента и вадата до една седмица и си отишли.`.
Добри търпял ,търпял тъпо и безсловесно,но като си отишли главните изпитал гняв,не към тия,които го глобявали,а към своите съселяни,дето цял живог го топяли и предавали Въпреки гадостите,които му се слували,той вярвал в човекаВ неговата доброта.За пръв път се сблъсквал с лошотията и завистта в такава скрита и неподозирана форма. Та нали и те щяли да ядат риба?.И го заболяло за тях.
Качил се на кобилката си ,и както се казва в приказките, се понесъл като вятър през полята.Летяло кончето бясно сякаш и то животното,усетило човешката несправедливост и искало да я надбяга.Да избягат с Добри от нея.
Внезапно,Добри дръпнал юздите на кончето и то забило копита в прашната земя.
Не разбрал защо го направил,но в този миг той почувствал как душата му се отпуска и успокоява.Усетил,как той става едно цяло със себе си и душата си,с всичко наоколо-с горите,цветята,небето и всичко всичко ;Усетил такова умиротворение и свобода,че вече дори не се сещал за станалото. Той бил щастлив и простил на всички.Слязал от коня,легнал на тревата и заспал. И сънувал как всички са станали по-добри,всички живеели на земята и един други прощавайки си.И никога не се нагрубявали и убивали.Нямало дори войни.Хората се обичали.
След седмица "отговорните другари"дошли на проверка как е изпълнил препоръките.Със себе си водели и милиционери.Като видяли,че нищо не е бутнато,един от другарите смигнал на милиционерите и те започнали да го бият.Биели кой където може,мъжки и здраво,докато не изгубил съзнание. Един месец бил в кома.Едва оживял.Когато се събудил видял,че ръката му е отрязана до китката. Страшно го заболяло мястото, където нямало ръка,а и сърцето го заболяло.Дълго време мразел мъчителите си и тия ,които го оставили без ръка .Но най-мъчително било чувството,че е безсилен.Безсилен срещу злото.щото,то все повече му се струвало вестдесъщо.Не само срещу него. Срещал по пътя мъчителите си,а те му се присмивали,че е сакат,сякаш не те имат вина,а той трябва да им се извини за собственото си нещастие.
Качил пак веднъж кобилката си,след една такава среща и щом усетил вятъра и небето в себе си отново им простил.И усетил със сърцето си,с дробовете си и порите на кожата си/пожелавам ви да го усетите поне веднъж в живота си/,че е добър. А да си добър,означава да имаш НЕБЕ-нали! Дошъл10 Ноември.и той отново повярвал,че нещо може да се случи.Наивен бил,знаел,но без идеи и надежди не се научил да живее.Отдавна искал да направи една малка ВЕЦ на мястото на старата мелница,само чакал момента да разрешат "свободната инициатива "и да започне.Този път нямало да се излага,ще събере всички необходими документи и разрешителни ,та всичко да е законно и да не го притесняват.От банката му казали,че идеята му е добра и може и да я финансират. От начало сякаш нещата тръгнали добре,докато отново не го сполетяла човешката злоба/кой си ти че ще произвеждаш ток/ и всичко тръгнало пак наопаки.От всякъде го спирали по всички възможни начини.Дългата ръка на двама мастити бизнесмени ,явно се е намесила и той пак увиснал.Не им стигнало това,ами го принудили и да им продаде проекта. Тогава били на мода тези проекти.Дърпал се Добри,но ония го убедили,че ако не им го продаде нито той ще направи нещо, нито те,но той ще остане и без другата ръка.Взели го бабаитите за дребни стотинки,даже малка част от инвестицията ,която направил до този момент по
документации,не успял да си върне. Той не успял да събере документите за десет години,а Бедния и Пумчо ги взели,дето се вика на куп,за един месец.Знаеш как стават тия неща-били последните думи на Добромир Тонев. Прав е Песоа-осъзнах изведнъж-Няма ли земя на Небето,по-добре да няма НебеЩото на земята злото е вестдесъщо.,като каменния монумент върху воденицата на дядо му. Качил се Добри на старата кобилка и я подкарал бавно,докато изведнъж не литнали.Полетяли с вятъра над гори и реки Въздигали се двамата с нея към небето,към без-края Все по -нагоре и по- нагоре Водил я право към пропастта.Миг преди да пропаднат,той отново се почувствал щастлив.Простил им за последноПосле се възкачил на небето. Няколко часа след разказа Добри Тонев се хвърли от 17етаж. Защо да ни обичат другите щом ние се мразим.
--------------------------------------------------------------
" Нищо повече от живота,нищо повече от смъртта." Добромир Тонев
В негова памет
Не ни долюбват, нас българите , другите народи.Особено след като влязохме в Еропейският съюз.Де що се чуе за международни измами-наркотрафиканти, мафиоти и ози....от вякакъв калибар ,та да стигнем до най-дребните крадци и сутеньори,все българин ще е намесен.И то ,ако не като баш тартор,то поне като муле или шерпа за най -долнопробни поръчки. Халал да са ни "свободните" цигани и "активните българчета""Халал да са ви,щото вие българите крадете повече от нас- би казал бат Сали ,дето сега влезе в парламента и ни представлява всичките,а неговите хора ни представляват в Европата".Ми,какво да направим-продълажава той- като нашите са мобилни/ каква копешка дума на която той знае значението//,бързо се ориентират и знаят как да си го вземат .Тя ни го дава, пък ний се дърпаме.Нали вече сме европейци и по европейски ще живеем,ще сме активни и няма да чакаме подаянията на държавата." И е прав човека,само дето,тези наши братя станаха лицето на българина.Заедно с другите българчета дето работят на по-широк фронт,и то в областта "Вие сте прости/ Европейците/,ние ще ви научим на кое- що".И тъй ни възприе Европа,защото понякога първото впечатление е най-вярно Ама нали ние не сме това.Кое това?За което ни мислят,което наистина сме или ще бъдем в нормалния свят?Ние ли сме ненормални или те?.Как да им обясниш и на кого да се извиниш,като""май сме си туй" .А,и какво ще виним ""париите",дето се приспособявали лесно,а и "патрициите "/политиците/,дето все не им стига ни власт ,ни париДа си признаем,че от едно семе сме се пръкнали. .Всички вкупом сме грешни-а и както казват руснаците "Каму дано,ему дано". Едни имали късмет други не.Жизнь пришла и ушла."Та значи,какво чак толкова ще се кахъриш.Судба. .....И като се позамисли човек,не може да не стигне до извода/унизителен и тъжен/но ние Българите нямаме хоризонт.Не,че нямаме небе,то е прекрасно,ала хоризонта ни е нисък,сплескан .Песоа казва "Ако няма земя на небето,по-добре да няма небе Нека всичко тогава бъде небитие".Обожавам този автор,но с това му съждение не съм съгласен.Ако има земя -"Там",аз не искам да ходя на небето.Тук сме дошли на изпитание,да спасим душите си,защо да мъкнем земята на Небето.Нали Небето е надеждата ни ,че ще се спасим все някога от земните мъки.Хоризонта е там където се срещат небето със земята,пресечната точка между смъртта и безсмъртието.По точно е може би да се каже- Златното сечение,където се срещат живота с вечността.Българина в земята гледа и сякаш някой го държи с остен за врата и нагоре не поглежда.Не,никой не го държи.Него го е страх да погледне.Земята го е родила,хранила,тя ще го прегърне някой ден.Какво ти небе ,какъв тиГоспод-отвлечена работа,не си го виждал,не можеш да го пипнеш,други да си блъскат главите с тия работи.А хоризонта, ей го де е,види се....До там сме ние...По нататък са поетите и вярващите в глупости...И за туй и поетите си убиваме рано-в прекия и преносен смисъл-щото те ни предлагат хоризонти,а ние не щем.Земя си имаме.
Та по този повод с моето замисляне за съдбата българска,се сетих за моя приятел Добромир Тонев.Беше голям поет.Отиде си рано.Нямаше сили да се бори с несправедливия свят и си отиде на Небето. Всичко до тука бе една многословна прелюдия/не знам нужна или не/ на която се поддадох ,за да ви предам историята на Добри,която сам ми разказа малко преди да си отиде от този свят,без грам съжаление,че живота му се е стекъл по този начин,напротив с презрителната увереност ,че всичко е трябвало да стане така и ще бъде така. Знаел е,че след няколко часа ще се самоубие.
Ето разказа:
Дядо му имал воденица.Останала още от прадядо му от турско време.Тя била единствената в околията.Мелел житото на селяните и не им взимал почти нищо,щото казвал,че водата е без пари и е от Бога. Дошли,обаче на власт комунистите Национализирали мелницата,а дядо му го разстреляли пред очите му.И до сега виждал всяка нощ,как кръстейки се се свлича на земята,а кръвта му изтича във воденичната вада.И тогава Добри разбрал,че комунистите не са добри хора.Не казали нито защо,нито поп му повикали,да се изповяда преди да го убият.Дядо му бил вярващ човек.Тогава Добри бил още дете,но си помислил,че лошите хора са такива,щото нямат Небе.Отишъл в църквата,запалил свещ и се помолил за дядо си. След няколко години комунистите бутнали мелницата и там построили паметник на загиналите партизани.Това вбесило Добри/бил още млад/и той започнал да крои планове как да им отмъсти.Нищо не можел да им направи,щото паметника бил голям и от камък.Пък и какво му е виновен един камък,или пък тия ,дето се трепали на пусто,да дойдат на власт,тези,които ги почитат,само с камъни,иначе щяха ли да трепят и свои и чужди?Нали се зарече на гроба на дядо си,да прощава ,дори и на лошите,защото те не знаят колко нещастни са-"Те нямат небе".
Във вадата още течала вода.Решил да я почисти,позатегнал саваците и я зарибил с малки рибки Да,ала и този път не се получило.Бдителни съседи написали писма до съответните отговорни органи,и Ония,сякаш това чакали дошли веднага-от общината,от Минестертвото по опазване на околната среда,отРИОСВ,от горското и от други дирекции.Все отговорни другари.Та дори и кмета на селото дошъл.Той бил "по-малко Отговорен"но най- засегнат.Щото в неговото село ставали такива незаконни неща,несъвместими със _Социалистическият морал" Дръпнал една реч в този стил.Заклеймил враговете на народа и най-вече Добри за,който,рекъл,"И той е контра,като дядо си и ни в ТКЗС-то иска да влиза,ни в обществения живот се включва Де...де-,завършил в своя маниер той-а иначе ще краде от общественото благо-водата.Риба ще отглежда Добри рещил да го убие,а после си рекъл,че на такъв му е рано за небето,тука трябва да си плаща за греховете. Оговорните другари му задали някой въпроси,като има ли разрешителни за водопозване и строеж.Той мълчал,но все пак им отвърнал,че не му грябват ,щото не е строил,а и вода не е отклонявал Тя сама си течала от там . "Отговорните" не се церемонили много,вбесени от неговото мълчание и надменност и му написали актове и препоръки за събаряне на бента и вадата до една седмица и си отишли.`.
Добри търпял ,търпял тъпо и безсловесно,но като си отишли главните изпитал гняв,не към тия,които го глобявали,а към своите съселяни,дето цял живог го топяли и предавали Въпреки гадостите,които му се слували,той вярвал в човекаВ неговата доброта.За пръв път се сблъсквал с лошотията и завистта в такава скрита и неподозирана форма. Та нали и те щяли да ядат риба?.И го заболяло за тях.
Качил се на кобилката си ,и както се казва в приказките, се понесъл като вятър през полята.Летяло кончето бясно сякаш и то животното,усетило човешката несправедливост и искало да я надбяга.Да избягат с Добри от нея.
Внезапно,Добри дръпнал юздите на кончето и то забило копита в прашната земя.
Не разбрал защо го направил,но в този миг той почувствал как душата му се отпуска и успокоява.Усетил,как той става едно цяло със себе си и душата си,с всичко наоколо-с горите,цветята,небето и всичко всичко ;Усетил такова умиротворение и свобода,че вече дори не се сещал за станалото. Той бил щастлив и простил на всички.Слязал от коня,легнал на тревата и заспал. И сънувал как всички са станали по-добри,всички живеели на земята и един други прощавайки си.И никога не се нагрубявали и убивали.Нямало дори войни.Хората се обичали.
След седмица "отговорните другари"дошли на проверка как е изпълнил препоръките.Със себе си водели и милиционери.Като видяли,че нищо не е бутнато,един от другарите смигнал на милиционерите и те започнали да го бият.Биели кой където може,мъжки и здраво,докато не изгубил съзнание. Един месец бил в кома.Едва оживял.Когато се събудил видял,че ръката му е отрязана до китката. Страшно го заболяло мястото, където нямало ръка,а и сърцето го заболяло.Дълго време мразел мъчителите си и тия ,които го оставили без ръка .Но най-мъчително било чувството,че е безсилен.Безсилен срещу злото.щото,то все повече му се струвало вестдесъщо.Не само срещу него. Срещал по пътя мъчителите си,а те му се присмивали,че е сакат,сякаш не те имат вина,а той трябва да им се извини за собственото си нещастие.
Качил пак веднъж кобилката си,след една такава среща и щом усетил вятъра и небето в себе си отново им простил.И усетил със сърцето си,с дробовете си и порите на кожата си/пожелавам ви да го усетите поне веднъж в живота си/,че е добър. А да си добър,означава да имаш НЕБЕ-нали! Дошъл10 Ноември.и той отново повярвал,че нещо може да се случи.Наивен бил,знаел,но без идеи и надежди не се научил да живее.Отдавна искал да направи една малка ВЕЦ на мястото на старата мелница,само чакал момента да разрешат "свободната инициатива "и да започне.Този път нямало да се излага,ще събере всички необходими документи и разрешителни ,та всичко да е законно и да не го притесняват.От банката му казали,че идеята му е добра и може и да я финансират. От начало сякаш нещата тръгнали добре,докато отново не го сполетяла човешката злоба/кой си ти че ще произвеждаш ток/ и всичко тръгнало пак наопаки.От всякъде го спирали по всички възможни начини.Дългата ръка на двама мастити бизнесмени ,явно се е намесила и той пак увиснал.Не им стигнало това,ами го принудили и да им продаде проекта. Тогава били на мода тези проекти.Дърпал се Добри,но ония го убедили,че ако не им го продаде нито той ще направи нещо, нито те,но той ще остане и без другата ръка.Взели го бабаитите за дребни стотинки,даже малка част от инвестицията ,която направил до този момент по
документации,не успял да си върне. Той не успял да събере документите за десет години,а Бедния и Пумчо ги взели,дето се вика на куп,за един месец.Знаеш как стават тия неща-били последните думи на Добромир Тонев. Прав е Песоа-осъзнах изведнъж-Няма ли земя на Небето,по-добре да няма НебеЩото на земята злото е вестдесъщо.,като каменния монумент върху воденицата на дядо му. Качил се Добри на старата кобилка и я подкарал бавно,докато изведнъж не литнали.Полетяли с вятъра над гори и реки Въздигали се двамата с нея към небето,към без-края Все по -нагоре и по- нагоре Водил я право към пропастта.Миг преди да пропаднат,той отново се почувствал щастлив.Простил им за последноПосле се възкачил на небето. Няколко часа след разказа Добри Тонев се хвърли от 17етаж. Защо да ни обичат другите щом ние се мразим.