МИСТИЧНИЯТ КОЗАР Докато сме деца ние сме в себе си и значи щастливи.После идва "времето"/осъзнато/ и ние започваме да се "разпадаме"/да мислим./Така го чувстваше нашия герой Блъсков,но все нещо не му стигаше да го осъзнае до край "Винаги едно не стига" .И сега,докато пасеше козите и препрочиташе Шопенхауер ,той отново и отново се питаше/с тъга и неудовлетвореност/,защо цял живот си бе блъскал главата над това,да разбере има ли Обективна реалност или всичко е недосънувания сън в нашите детски главички. И май всеки път стигаше до извода/и тука се ругаеше,че бе чел много,а от него не бе станало нищо,щото нямаше пари да учи/,че май няма никаква реалност.В малкото градче го наричаха "мистичния козар".Не им се обиждаше,макар ,че той се смяташе по- скоро за метафизик,а не за мистик.От тези,които му бяха лепнали прякора имаше и интелигентни хора,но явно не разбираха разликата.
И той отново се връщаше на своите мисли:Ясно е ,че реалността е понятие,което може да бъде обектевирано само чрез духа.Обективирането ражда,от своя страна,атомизацията на света,а това ще рече страданието,отчуждението и тъгата и в края на краищата смъртта.
И той отново се връщаше на своите мисли:Ясно е ,че реалността е понятие,което може да бъде обектевирано само чрез духа.Обективирането ражда,от своя страна,атомизацията на света,а това ще рече страданието,отчуждението и тъгата и в края на краищата смъртта.
Реши,този ден да напише всичко това ,за да се отърве до някъде от себе си,и от така наречената "Реалност"а не да създава концепции и да се прави на интересен,защото знаеше,че никой няма да го прочете.
Още от малък се опитвах да помиря вечното с тленното.Този свят не ме удовлетворяваше и винаги ми се струваше болен и недоизпипан-нелеп. Той не беше за мен,колкото и да мечтаех да го помиря с другия,-духовен свят ,в който смятах,че живея.,а вече съм напълно убеден. В земният свят царува необходимостта и несвободата. А ако няма "Горния"- Небесен свят,то тогава няма Спасение и тленния-Земен живот се превръща в безсмислица,която не оправдава съществуването ТУК.Не е особено справедливо БЕЗСМЪРТИЕТО да бъде само за Боговете,не и за човека.Това е отчайващо,дори влудяващо. Защо са ни пръкнали,като не са ни дали надеждата...Шега ли е,изпитание или завист от Тяхна страна?Може би за разлика от нас те копнеят по смъртта.Ала все някога човек е длъжен/по Ницше/ да стане Бог/свръх човек/.Защото какво друго може да обича човек,освен вечността? От друга страна ,човек може да бъде вечен и на този свят.Не случайно Христос дойде на земята за да ни дари с надежда за Вечен живот.Стига да станем част от Бога и заживеем в него.Всичко това може да се постигне по пътя на страдането,но и чрез победа над страданието,в преодоляване на собственото его,в превъзмогването на Света и отдаване на Духа .И тогава противопоставяне на "Земен " и "Небесен" свят няма да има".Другият " свят ,означава навлизането в друго измерение,а не изчезване.Което ще рече,че смърт няма.,както няма и реалност. Те са нашите представи за духовна зрялост и ,че някога в един МИГ ще обозрем битието и космоса в неговата цялост.и единност.Това е нашата илюзия,но и безценна надежда.. И тъкмо довършвал третата страница,нашият космичен козар Блъсков,видял,че козите превършват първите две.Дал им и тази.Какво да ги прави-животни.Те не знаят,че съществуват,но са убедени в своята реалност.-рекъл си той-щото са гладни и не се занимават с глупости.