С М Я Х   Н А   Г АР В А Н

На прозореца ми гарван мокър

кацнал беше във дъждовен ден.

Здраво в човката бе стиснал кокал,

сякаш го поднасяше на мен.

Гарван с кокал – е ли е възможно?!

Би се чудил даже философ.

А и тази птица тъй нищожна,

що на мен поднася го суров?

Но щом се вгледах аз във кокала,

трудната загадка разгадах.

Че оглозган беше този кокал.

Смееше се гарванът!…Видях!...

                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе