Духът по принцип е страдащ.Щастието не е присъщо на духа,то е присъщо на
бездуховността.Колкото по-свободен е духът,толкова по-голямо е неговото страдание,
откъдето се ражда вътрешната драма и трагизмът.Това също трябва да се приеме апри-
ори,тъй като никой не би могъл да обясни на щастливия,че той е заблуден,че той трябва
да страда,когато животното ликува,защото страданието е ликуването на духа.
Публикувам тези мисли на Роман Томов,макар да не съм до-
край съгласен с тях, но в тях има дълбочина и откровено страдание-искре-
ност.