В мига в който ми се обадиха,аз осъзнах,че животът ми до тук е бил
на повърхносттаС други думи не съм живял.Всеки отминаващ миг наричаме
настояще,а той си отива,още
със своята поява,превръщайки се в минало.Опитвайки се да го заловим ние
преследваме нищото.А живота е някъде другаде.Животът,който ни кара да гоним
празни химери,да търсим надежда,да се уповаваме на илюзии,това е животът във
времето. А то изморява и похабява.Превръща ни в негови заложници.Кара ни
да забравим истинския живот- живота на душата.Ти скъпа си извън времето,в
друго измерение.Там където нещата навярно се случват и са истински.Като дойда
при тебе ще разбера,а ако не,ти ще ми разкажеш..Няма да издам името ти,няма
да похабявам думите.Те са нашата памет и живеят само тук.А ти прекрачи прага
на времето.Ти беше по-истинската част от двама ни.
Събуждам се в пустота.Душата ми е празна без теб.Целият свят е празен-пустиня.
И в същото време съм някак си ЦЯЛ ,сякаш смъртта е събудила сетивата ми
за нов живот. Вече цяла седмица не спирам да мисля за теб.Обадиха ми се
в два часа през ноща,че си катастрофирала на път за дома.Фатално.Ударът
бил жесток,на оня завой,любима ,на който се скарахме веднъж,не помня
,
за какво,но ти за пореден път си тръгна от мене За дреболия ще да е било
но скоро се върна.Върна се,защото знаеше че те обичам,а и ти ме обичаше.
Смъртта настъпила веднага-ми казаха по телефона.Не си се мъчила.
Сякаш това можеше да ме успокои.И в тоя миг аз осъзнах,че те обичам
че нашата любов добива нов смисъл. Станала е истинска и е извън
времето,което все ни се изплъзва,а сега е престанало да тече.И смърт
няма.Тя те е превърнала във Вечност, която скоро ще прекрача и аз.
Сега е лято.Август е.Ще отида да поплувам в морето,където се къпех-
ме с теб всяко лято ,на оня залив при който се целунахме за пръв път,
а ти ми каза,че не умея да го правя.Аз не се обидих,разбира се,а те
привлякох в морето,където телата ни танцуваха дълго.,вплетени едно
в друго.Това,което прочетох в очите ти,когато излязохме-бе щастие,
и че и любовта е като морето-никога не умира.А ето ,че ти се пресели
оттатък и ще ме чакаш,а аз ще те обичам все повече.Ще минават годи-
ните,ще се сменят сезоните,ще умират мечтите ни,ще се уморят
телата ни,но нашата любов не ще свърши. Благодаря ти скъпа,за
всичко,което ми даде и не ми даде.Благодаря ти,че те има. Ти от-
ново ще си тръгваш и ще се връщаш.Този път аз ще дойда при
тебе и ме чакай.Само да не ми изневериш.
За сега преключвам,за да не ти стана отекчителен с моите обяснения.
Тук е адски горещо.Само вечер подухва вятър откъм морето,
който вместо прохлада пръска тъга и спомени.Твой...Ти
знаеш...
С.М.Аврелиев