За да се познаеш трябва да се отчуждиш-твърдят источните фило-
софи.Но в следващия текст ще стане дума не толкова да се опознаеш
и "назовеш",а за това какво мъчи душата на търсещия човек,за да
намери мястото си в този свят.
Подозирам какво ще е мнението на моя читател,защото не пре-
тендирам да знам какво е "време" ,"пространство" и "Вечност".Не знам дори
дали те изобщо съществуват ,но предполагам,че те са едно и също тайнство и
то не от "Мира сего".Трудно ми е да допусна,че времето е четвъртото
измерение на пространсвото,а вечността унищожава или поглъща и
двете.Истинското време за мен никога не завършва,то е една безкрай-
на поредица от мигове,които клонят към вечност.В противен случай
как би свършвал живота на човека на тази земя,а и на всяко живо същество?
И тогава имам основание да кажа/противно на моите разбирания/,че
и миналото и бъдащето вече съществуват.Макар и в различни форми.
Основания за това,че бъдещето съществува са сънищата,а че миналото е
сега и в нас е навикът ни да отричаме едно постоянно сътворяване.
Що се отнася до вечността,мнозина теолози и философи я определят
като "еднавременно,просветляващо притежание" на всички мигове на
времето. Затова,може би и Вечността вече е наша.А това се потвър-
ждава най-вече от нашите сънища.В тях се вливат и нашето минало
и нашето бъдеще.Сънуването е съгласуване на невидимите знаци,
беглите звуци,виждаме образите на хора ,които обичаме или мразим,
на живи и мъртви,без да ги разделяме.
Шопенхауер казва:че животът и сънищата са страници на една и съща
книга и да ги четеш поред е живот,а да ги разлистваш-сън" Е,ние май
никога не четем книгата,поне до край,просто я разлистваме...
А Д.Дън ни уверява,че в "смъртта ние ще се научим успешно да
боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия жи-
вот и ще ги съчетаем както ни се понрави."
Приемете моя текст като метафора,като не забравяте,че няма
нищо по истинско от многозначната дума.Тоест от думите,които
означават "Всичко" и "Нищо".
С.М.Аврелиев
софи.Но в следващия текст ще стане дума не толкова да се опознаеш
и "назовеш",а за това какво мъчи душата на търсещия човек,за да
намери мястото си в този свят.
Подозирам какво ще е мнението на моя читател,защото не пре-
тендирам да знам какво е "време" ,"пространство" и "Вечност".Не знам дори
дали те изобщо съществуват ,но предполагам,че те са едно и също тайнство и
то не от "Мира сего".Трудно ми е да допусна,че времето е четвъртото
измерение на пространсвото,а вечността унищожава или поглъща и
двете.Истинското време за мен никога не завършва,то е една безкрай-
на поредица от мигове,които клонят към вечност.В противен случай
как би свършвал живота на човека на тази земя,а и на всяко живо същество?
И тогава имам основание да кажа/противно на моите разбирания/,че
и миналото и бъдащето вече съществуват.Макар и в различни форми.
Основания за това,че бъдещето съществува са сънищата,а че миналото е
сега и в нас е навикът ни да отричаме едно постоянно сътворяване.
Що се отнася до вечността,мнозина теолози и философи я определят
като "еднавременно,просветляващо притежание" на всички мигове на
времето. Затова,може би и Вечността вече е наша.А това се потвър-
ждава най-вече от нашите сънища.В тях се вливат и нашето минало
и нашето бъдеще.Сънуването е съгласуване на невидимите знаци,
беглите звуци,виждаме образите на хора ,които обичаме или мразим,
на живи и мъртви,без да ги разделяме.
Шопенхауер казва:че животът и сънищата са страници на една и съща
книга и да ги четеш поред е живот,а да ги разлистваш-сън" Е,ние май
никога не четем книгата,поне до край,просто я разлистваме...
А Д.Дън ни уверява,че в "смъртта ние ще се научим успешно да
боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия жи-
вот и ще ги съчетаем както ни се понрави."
Приемете моя текст като метафора,като не забравяте,че няма
нищо по истинско от многозначната дума.Тоест от думите,които
означават "Всичко" и "Нищо".
С.М.Аврелиев