петък, 2 ноември 2018 г.

Дали душата се самопознава?....

                                     За да се познаеш трябва да се отчуждиш-твърдят источните фило-

                                     софи.Но в следващия текст ще стане дума не толкова да се опознаеш

                                     и "назовеш",а за това какво мъчи  душата на търсещия човек,за да

                                     намери мястото си в този свят.

                                     Подозирам какво ще е мнението на моя читател,защото не пре-

                          тендирам да знам какво е "време" ,"пространство" и "Вечност".Не знам дори

                          дали те изобщо съществуват ,но предполагам,че те са едно и също тайнство и

                          то не от "Мира сего".Трудно ми е да допусна,че времето е четвъртото

                          измерение на пространсвото,а вечността унищожава или поглъща и

                         двете.Истинското време за мен никога не завършва,то е една безкрай-

                         на поредица от мигове,които клонят към вечност.В противен случай

                         как би свършвал живота на човека на тази земя,а и на всяко живо същество?

                          И тогава  имам основание да кажа/противно на моите разбирания/,че

                          и миналото и бъдащето вече съществуват.Макар и в различни форми.

                       Основания за това,че бъдещето съществува са сънищата,а че миналото е

                        сега и в нас е навикът ни да отричаме едно постоянно сътворяване.

                           Що се отнася до вечността,мнозина теолози и философи я определят

                        като "еднавременно,просветляващо притежание" на всички мигове на

                         времето. Затова,може би и Вечността вече е наша.А това се потвър-

                        ждава най-вече от нашите сънища.В тях се вливат и нашето минало

                         и нашето бъдеще.Сънуването е съгласуване на невидимите знаци,

                         беглите звуци,виждаме образите на хора ,които обичаме или мразим,

                        на живи и мъртви,без да ги разделяме.

                         Шопенхауер казва:че животът и сънищата са страници на една и съща

                        книга и да ги четеш поред е живот,а да ги разлистваш-сън" Е,ние май

                        никога не четем книгата,поне до край,просто я разлистваме...

                          А Д.Дън ни уверява,че в "смъртта ние ще се научим  успешно да

                       боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия жи-

                       вот и ще ги съчетаем както ни се понрави."

                            Приемете моя текст като метафора,като не забравяте,че няма

                       нищо по истинско от многозначната дума.Тоест от думите,които

                        означават  "Всичко" и "Нищо".
                     
                                                                                        С.М.Аврелиев