С
ТИШИНА В ДУШАТА
На истините в тишината
и на заблудите сред мрака,
полека болките в душата
изправят се на двата крака.
Все обич дирих на земята.
И всяка първа бе последна.
Най-чиста беше тя и свята.
Но днес не ще да ме погледне.
И без вина, затуй, че само
обичах повече от други,
е без опора старо рамо,
не са ми, скъпите, съпруги.
Като излишна стара дреха
стоя, захвърлен в тъмнината.
Единствената ми утеха
е на душата тишината.
Постеля за гости постлана
животът ми ръбест не беше.
Любовта ми скъпа, желана,
тръгна си…Към друг пак вървеше…
16.11.2018 г.13.13 ч.
Русе
Тодор БИЛЧЕВ
Р А З Д Я Л
А
В тишината на нощи атлазени,
в кипящата лава на яростни дни,
мигове блесват, дълго забравяни,
а споменът, сънен, отива да спи.
Една само още, да, любовта ми,
остава с отворени, будни очи.
Че тръгва от мене, а във съня ѝ
да остана не иска…Завинаги!...
Бавно си тръгва, не хлопва вратата.
И нозете ѝ не са на земята..
Върви си, любима, тъй са нещата…
От два сме различни, със тебе, свята…
16.11.2018 г. 13.59 ч.
Русе – по улицата отивам за последна инжекция
против бяс
Тодор БИЛЧЕВ
ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ
Любовта си отиде.
Като всичките преди.
Сварих само да видя
разрошените коси.
Успях само да чуя,
че при други отива.
Знам, че тя е фурия –
да остане не бива.
Жалко само, не знаех,
че тя е последната.
И за нея нехаех,
мислящ я за поредната.
Любовта ми си тръгна.
Как си го спомням това!
В храсталаците свръгна.
И изчезна от света.
Не ми махна за сбогом.
Не ми тръшна вратата.
Светна тя като огън…
Изгори ми душата!...
19.11.2018 г. 10.07 ч.
Русе
Тодор БИЛЧЕВ