Този свят с всички свои подробности,дори и най-незначителните е бил
сътворяван и унищожаван и ще бъде унищожаван и сътворяван
безкрайно.
Дейвид Хюм.
Приемам го като откровение. И все пак не бих могъл да се съглася и не мога да се примеря.
с факта,че в някой последващ ден всичко ще свърши,а после,неизвестно кога ще бъде
отново сътворено.Та това да не е детска игра-"Иди си, ела си".И в следващия миг си
казвам "Разбира се,че е детска игра". Е ,не толкова важна,колкото при децата,дори и не
толкова съдбовна,но аз като цяло не искам да се примиря...
Каква е гаранцията,че светът и хората се прераждат извън себе си.Каква е гаранцията,
че господ няма да ни забрави или ще ни захвърли в Царството небесно да живеем
всички заедно/като един единсвен дух/,а ние щасливи носейки се в Небесните селения
няма да можем да се погледнем в очите,няма да се познаваме/нали сме едно/ и ня-
ма да можем да се обичаме.Защо ми е това безсмъртие без любов? Дори бих казал
без страдание.Какво друго е човека освен срадаща химио-биология,в която понякога
се прокрадва любов,обич ,страст...Такъв Бог ни е нужен,а не "БЕЗЛИЧНОТО ЦЯЛО",
което няма граници,макар и щастливи .Докато сме на тази земя Бог ще е в нас-нашата
Душа.После...после да му мислят безсмъртните телом. Обичта към дъщеря ми е моето
метафизическо безсмъртие. То може да ми даде щастие,но не и покой.То може да ме
роди,унищожи заблуди,но не и смаже....Защото.,..знаете ли защо....Защото... Стилът на
живота е прошката,а "вярата в нищото" е прошката на вечността" А тя е непостижима.
Непостижима в своята иреалност, освен в създанието ,което си създал с любов. А
защо не със смирено спокойствие.?.