Ако веднъж се "познаеш"/прозреш природата си/,ще останеш цял живот
щастлив/за другите/,за себе си вечно сам. Дали за това си мисля,че същина-
ната на живота е "пустота"/дори без кавички/,тъй като е пустота всяка мисъл,
която не е от Бога.
Тъй като е речено,че "тяло без дух,е като птица без криле",аз бих добавил:
Душата дава криле,а крилете закърняват без дух..За това има дни
в които изчезва и духа и тялото.И ставаш "никой" .А за "нормалните"
хора това е върховно щастие.Постигнали и намерили себе си.
Те ,разбира се не го знаят и не ще го разберат ,но с човешка логика и с
желязна ризница върху плътта, изпълнили мисията си на тази земя и "спасили
душите си", те пребъдват.Защото няма друг свят,няма друга надежда.
Всичко е тук и сега/по теорията на наУчния комунизъм и "иронията на
пръстта".Граби,безчинствай,убивай.И живей.Защото другия
свят е илюзия.Той е за слабите,немощните,болните,безхарактените и...
тъпите...Светът е за силните,здравите,безкруполните и единствените.
Светът е илюзия, от която ако не се възползваш, си оставаш нещастник,
вярващ в глупости от рода на прошка,смирение,доброта,християнско съпричастие.
И тъй е било,тъй и ще биде ,докато не се сбогува душата с тялото - и тогава всичко
да върви на майната си!? За по -гореизложените това не се отнася ,защото за тях -
ТЯ/смъртта/ не съществува.Но не тази,която идва за другите,а тяхната лична.
Но не и за духовния човек,който знае ,че живота е жив,докато го споделяш,
тоест можеш да го поделиш,а смъртта е несподелен/дори с Бога/ живот.Смърт-
та е другото аз,но и то не ти е нужно ако не можеш да го споделиш с живота
.В душата е пусто,а света е кух.Господ ти е дал право на избор.Всеки има право
да живее,умира или просто да се унищожава по своему.
" Защото светът е малък,,а спасение дебне от никъде".
На Люба Кулезич
с уважение.