Т.Б

С В Е Т Л И Н А Т А   Н А   С Ъ Л З И Т Е

Бистри момини сълзици,

като бели гълъбици,

във градината ми нацъфтяха.

Сякаш бледите звезди изгряха.

И се пръсна аромата

в дълбините на душата.

Момини сълзици бистри греят.

Те човек и Бог ще да възпеят.

Че с аромат и красота

ще радват всякоя душа.

А когато вземат, че презреят,

песни хората за тях ще пеят.

Че мома сълза си лее,

за любов кога жалее.

А от горещи момини сълзици,

не, не боли. А светлина струи!...

                     Тодор Билчев