В задимената стая кашля моят живот
Светлината е призрачна като в черква.
Но в Антично мълчание чаши звънят
а тютюнът се вие-езически-жертвен.
Тесните квартири са наша история.
Ние сме хора на абсурда:
Елате на купоните ни-гастроли
на древни самоубийци в натура.
Елате и вижте,а после съдете
за нашите стихове,че са слаби.
От нас няма да станат Химнични поети
голотата ще бъде възпявана!
Но стига за това-ясно е,
че тази нощ отново ще се напием,
за да бъде животът Атически празник-
жесток,невъзможен,до слънце Есхилов.
И после ще тръгна-жена ми ме чака.
Аз се моля да имам син,
за да има все още Итака,
защото Троя вече е станала рим.
Роман Томов
Не зная как живеят другите
Не искам и да зна как живеят те.
Но им желая много искрено:
да си останат леко сведени.
над своите проблеми и желания.
И нека те не се изправят никога
защото ще усетят цялото безсмислие
на нашто скръбно съществуване.