С П О М Е Н З А
Л Ю Б О В О Т П Е С Ъ Ч И Н К И
На
дните ни щастливи младостта
я
няма вече между нас.
Пристъпва
бавно тука старостта.
За
мъдрост дойде звезден час.
И
се утаяват във душата
светли
слънчеви прашинки.
Ражда
се на детство красотата –
спомен
жълт от песъчинки.
И
боси тичаме, щастливи пак,
в
пепел жарка на полето.
А
чак кога настъпи черен мрак,
уморени
спим в леглото.
И
с трепет любовта сънуваме,
как
при нас пристига гола.
В
съня си ние я целуваме
по
душа, едва набола.
Литваме
във небесата с нея.
И
любов Безкраят става.
Слънцето
и през нощта ни грее.
Всичко
е любов тогава…
А,
когато се събудим,
тръгнем
боси из росата,
пак
не бива да се чудим,
че
сме тука,… на земята…
Тодор БИЛЧЕВ -
Русе