Когато прокарам ръка през лицето ти
имам нужда от милост.
Преди да изречеш тайната дума,
ти ме премазваш със своята неизреченост.
Взра ли се в живота си,
той вече не е той.
Това означава,че има някъде закон,
за нещата и тяхната безсмисленост.
----------------------------------------------------------------
СЯНКА
Ако случайно жегне те наяве
тръпка към някоя жена,
то туй е момичето,
което целуна те за първи път и избяга.
Ако случайно прониже те болка-
такава,че кръстът ти счупва се,
то туй е обидата,когато за първи път
ти казаха копеле/беше истина/
Ако случайно щастие те навести,
то туй е предчувствието за онзи първи миг,
когато видя отражението свое
в течното огледало на улицата.
А,ако просто се развърнуваш,
така без повод.
То туй е споменът за оня ден дъждовен,
в който разбра,че отражението твое няма сянка.
-----------------------------------------------------------------
Има самота на камъка.
Има самота на глухия.
И на вятъра има самота.
И на смъртта и на птицата.
Ала най- самотна е самотата на самотника
без право на осамотяване.
----------------------------------------------------------
Когато си тръгват поетите,
не се споглеждаме-не боли.
Одираме с поглед земята,
а душата се учи да мълчи.
Когато си тръгват поетите
не се споглеждаме-не боли.
Нещата се свиват в себе си,
светът е отворил очи.
С.М.Аврелиев