петък, 17 август 2018 г.

Портрет



ПОРТРЕТ НА ДУШАТА


Един портрет, незнайно на кого,
един портрет, незнайно от кого
нарисуван вѝси на стената.
Очите гледат. Плаче душата.

Че нарисуван бе накриво той.
Бе крив портрета на този герой.
Художникът ли го е изкривил?
Или пък той така роден е бил?

Момент, този човек го познавам.
Че крив беше той, аз ви признавам.
Художникът, значи, не главата,
портрет направил му на душата! …

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе























НЕВОЛНО ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР НА ДАМИ


“Този живот е толкова скучен!
Прибирам се –  и е все същото.
А изляза ли – отново е то.
Как да живея да се науча?”

“Но то това не се учи, мила.
Различното сама си създаваш.
С тази мисъл щом лягаш и ставаш,
живота, значи, си победила.”

                                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе

































КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?

                                                 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

                                                                                                                         Матея 19:30

Къде си, Господи, когато мен ме няма?
Когато всичко е предателство, измама?
И талантливото, кога се поругава?
А гнусното бездарие се поощрява?

На глупавия власт, когато му се дава?
Да е послушен умния се задължава?
Забравих, Господи, че бе ми казал вече:
“Ще бъде пръв последният – помни човече!

                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе






























С БЪЛГАРИЯ В ДУШАТА


Със България в душата,
тя е истинска и свята,
най-красива на земята,
бих живял и в двата свята.

Аз за теб, любима, пея.
С теб се радвам и живея.
Твойта топлина ме грее.
Вечен, с теб, животът ми е.

                                                                                     Тодор БИЛЧЕВ - Русе

































ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЗИМА


Кафяви есенни листа
летят към черната земя.
А есента не е дошла.
Че август, лято е сега.

Тъй черна есенна тъга,
кога през лято е дошла
и във човешката душа,
за зима зла се готви тя…

                                                                                                 Тодор БИЛЧЕВ - Русе