Преди много години един поет на 28 години си отиваше от този свят,
онеправдан и самотен като всеки друг човек..Не го болеше нито за живота,
нито за смъртта.Бог му бе прошепнал,че няма да сънува.А това беше тайната
на неговия живот,нещото,което осмисляше дните му на тази земя.И той се
прокле,че се е родил и,че сега умира.Но бог му прати откровение ,в мигът
когато за последно пое въздух и видя светлина: Той най -сетне узна кой е!
Очарован най-сетне узна какво беше благословило неговите страдания.
По-късно разплутата пасмина,наречена общество,се обединила около
преданието,че умирайки,той проклел не само себе си,но и целия свят,
с което загубил едно безкрайно нещо,което не можел дори да съзре-
а това било чувството на безсъние,знанието без "познание" с което не
можел да си обясни светът-твърде сложен за простотата на хората.
С.М.Аврелиев