Светът не е от плът

Светът не е от плът
Йожен Юнеско


Слушайте Адел,тя изпълва живота с метафизическо чувство,почти колкото Бах.

Реалността няма никаква стойност,ако не бъде докосната от благодатта на метафи

зическото битие.

Другото е празнота,която изпълва съзнанието и дните ни.Та тази духовна дълбо-

чина/докосваща материята чрез мелодия или красота/не могат да я заместят нито работата
нито удоволствията,дори и любовта.

Хората умират от болести,от силни чувства,от вини и итчаяния,но никога от смърт.

Защото за тях смъртта е нещо външно и не ги засяга.Те не виждат бездната.Важно за

тях е да си жив,да вършиш нещо,да оставиш поколение.Те са щастливи защото са съществували,

а не защото са били или ще бъдат някъде другаде.Достатъчно им е,че са се осъществили

и всичко извън живота е без значение.Хората са ужасно/красиво/различни,но малцина са

тези,които знаят какво искат и какво имат.За тях въпросите стигат до границата

на живота и смъртта.Рядко са тия,които поглеждат "отвъд".И това навярно крепи светът.

Защото погледнеш ли в "БЕЗДНАТА",ти вече си друг човек.Пълен със съмнения и незнания.,

които не могат да се запълнят и с метафизичния глад.Освен,ако за миг не го усетиш в

гласа на Адел или сънувайки своя ангел.И всичко това предава друга стойност на реалността-

тъжно ужасяваща и красива,но пълна с непостежимост и безплътност...Което все пак удовлетворява

търсещия дух. Нали трябва всеки от нас да намери някъде своето убежище...