КРЪГОВРАТ

Когато пиша аз изгубвам себе си.Това е истинско щастие, да забравиш собствената си скучна същност и в теб да се родят нови светове.Дори неподозирани.Тогава АЗ ставам АЗ,а моята изгубеност/забравеност/се носи по водите на огромни спокойни реки,които след малко ще се влеят в океана,и аз сякаш завинаги ще остана свободен от МЕН.Уви,секне ли вдъхновението АЗ отново се връщам при мен.Свободен можеш да бъдеш само в творчеството и в смъртта.И понеже смъртта е тайнство,което не ни е познато,то предпочитам свободата на творчеството.Не си ли си самодостатъчен в живота и творчеството,ти си се родил роб.Жалкото е само,че ти нямаш нищо общо с тази трагедия,а единствено съдбата.От гледна точка на нашите възприятия,ние сме виновни за всичко,ала от гледна точка на вечността всичко е закономерно и отдавна написано.Животът е трагедия,за която не трябва да се мисли.Тя идва и си отива и само силните и глупците могат да я издържат.Другото е ТВОРЧЕСТВО,което спасява временно,а и вовек и веков.