В пожълтелите слогове и стърнища
на август,
предсмъртно полудели от любов,
надпяват се щурците.
Влизат през прозореца на колата ми,
спукват ушите ми и си тръгват
да гонят своята единствена любов,
с която се разминахме...
БУДЕН ЗМЕЙ
Докато змеят отнасяше съня ми,
аз се молех на славея да роди деня.
Малко съм се молил...
Змеят порасна и пламъци хвърли в небето.
После роди малки змейчета
и те заплуваха в блатото на душите ни
Малко съм се молил...
Небето засвятка и яростно загърмя.
Уцели ме.
Сега съм буден змей.
ПЛЕМЕТО АДАМОВО В сумрачната далнина на хоризонта
се мярна силуетът на дърво.
Дървото,което той търсеше хиляди години.
За да го нарисува.
И удължи живота му
с още едно Адамово племе.