Имам приятел с който ходим за гъби.Той е същия,с който ходим за риба.Спомняте си,нали,оня дето си пада малко философ-тралала.Сега вървим през една огромна поляна с нацъфтяли пролетни цветя/удивителни цветове-от тъмно червено до златисто жълто-с две думи неръкотворен килилим на красотата. Хиляди пеперуди хвърчат край нас Една с една си не приличат.Всяка е уникат. -Винаги съм се чудил-вика моя приятел-защо най красивите неща на този свят живеят най-кратко?Виж тези пеперуди,толкова са красиви,а живеят няколко дни и умират.Дори не се съпротивляват.А хищтниците,от едрите грабливи птици,до ненаситните хора-живеят най-много. -Това е Божия промисъл-казвам мъдро аз.Не се меси в небесните дела.-като се надявам да приключи със своето философстване.Надявам се,но той продължава. -Навярно,Господ е искал да ни подскаже,че колкото и да живееш,ти не можеш да откраднеш живота. -Животът може да се изживее до край и пълноценно и на 30 години-казвам аз иронично-само че субективно,без притежание.Всъщност,какво ти става?Вместо да се радваш на красотата си се разбъбрал като... -Нищо,какво да ми става...Помислих,че си прав и няма разлика. -Научи се да се радваш на простите неща-казвам ядосано аз-вместо да обръщаш всичко наопаки. -Вярно,ще трябва да се науча,щото моят шеф ще ме уволнява.Стар съм бил и много съм "знаел".На него и 300 години да му дадат няма да му стигнат,а за мене между 30,300 и 30000 няма разлика.Затова обичам да ям отровни гъби...Ето ги...
Роден съм в с. Велчево, Троянска околия. На Благовещение. Завършил съм ВТУ – “Българска филология”. Най-голямото ми удоволствие е да чета, а след това да пиша. Публикувал съм разкази и стихове в сп. “Тракия”, “Факел”, “Пламък” и ”Съвременник”, както и в редица вестници. Имам издадени пет книги. Член съм на Дружеството на пловдивските писатели от 1991 год. Продължавам да пиша, когато имам време и настроение, но вече почти и само кратки философски есета, психодрами и монографии /профили/.
четвъртък, 22 май 2014 г.
ОТРОВНИ ГЪБИ
Имам приятел с който ходим за гъби.Той е същия,с който ходим за риба.Спомняте си,нали,оня дето си пада малко философ-тралала.Сега вървим през една огромна поляна с нацъфтяли пролетни цветя/удивителни цветове-от тъмно червено до златисто жълто-с две думи неръкотворен килилим на красотата. Хиляди пеперуди хвърчат край нас Една с една си не приличат.Всяка е уникат. -Винаги съм се чудил-вика моя приятел-защо най красивите неща на този свят живеят най-кратко?Виж тези пеперуди,толкова са красиви,а живеят няколко дни и умират.Дори не се съпротивляват.А хищтниците,от едрите грабливи птици,до ненаситните хора-живеят най-много. -Това е Божия промисъл-казвам мъдро аз.Не се меси в небесните дела.-като се надявам да приключи със своето философстване.Надявам се,но той продължава. -Навярно,Господ е искал да ни подскаже,че колкото и да живееш,ти не можеш да откраднеш живота. -Животът може да се изживее до край и пълноценно и на 30 години-казвам аз иронично-само че субективно,без притежание.Всъщност,какво ти става?Вместо да се радваш на красотата си се разбъбрал като... -Нищо,какво да ми става...Помислих,че си прав и няма разлика. -Научи се да се радваш на простите неща-казвам ядосано аз-вместо да обръщаш всичко наопаки. -Вярно,ще трябва да се науча,щото моят шеф ще ме уволнява.Стар съм бил и много съм "знаел".На него и 300 години да му дадат няма да му стигнат,а за мене между 30,300 и 30000 няма разлика.Затова обичам да ям отровни гъби...Ето ги...