Чудя се на себе си откъде намирам сили още да живея? Може би в МОЛИТВАТА,която изричам на глас всяка сутрин,а може би в свободата,която чувствам в душата си,след като произнеса молитвата.И двете са от БОГА.И аз съм благодарен,че ги чувствам в себе си.Това ми дава сили да съм жив и да копнея.Да копнея по един по-добър свят,без който- ТОЗИ /нашия /не може.По скоро не би просъществувал и миг.Не че е съвършено лош,ала е несправедлив.И все пак в него има много красота и свобода.Свободата е търсене на неосъществимото,а дали я има там,където всичко е ОСЪЩЕСТВЕНО?Тук нашата свобода е вечност във времето.Която ,гарантирам ви я има,па макар и в няколко мига през живота.
Свободата заслужава не само да се умира в името,нейно,а и да ти дава чувството за СВОБОДА,А и защо не,да те прави безсмъртен.Защото другото име на безсмъртен е СВОБОДЕН. Никога не съм искал много от живота.Просто ме оставете намира,да мога да се моля.