Водата вали,оттича се в реки,отива м морето,качва се на небето и пак отново.Въпроса е дали това е вечност или скучна повторяемост/с премеждия/ Във времето няма вечност,ала тя живее в нея,щото не познава друга.А може би е единствената....Водата пречиства и обезсмъртява...Не тялото,а ДУХА.Всяка вода има различна решетка като химическа структора.Съвършената е многоъгълна пирамида,която тече дълбоко под земята и никога не излиза на повърхността. Водата е сила,енергия и живот.Стига да можеш да я овладееш без да я насилваш. Цанко-Бедния и Христо -Пумчето не само насилиха,но и откраднаха водата,затова тя рано или късно ще им отмъсти.Може би не точно на тях,но на тяхните поколения. Никога не съм си позволявал да бъда язвителен и гаден .Но тази действителност,която ми предложиха/Съдбата/е отвратителна и нищо не можеш да сториш/Имам впредвид назначени капиталисти като Пумчето и Бедния/ .ТЕ узурпират всичко и си правят в "тази правова държава" каквото си пожелаят. За това сънувам реки и езера/Какво друго ми остава/ Във водата ми беше надеждата,да ме изведе някой ден на" другия бряг",там където има надежди без илюзии и щастие с по-малко окови от живота. С по-малко Цанковци и Пумчовци.С по-малко нарицателни. Уви,водата повлече всичко свързано с моите надежди и страхове, езерото с отразената луна,вечността ми и най-вече душите ,които обичах,а и те ме обичаха. На теб смърт отдавам всичката си безнадеждна наивност,че някога ще се срещнем в бъдното.Всичко е тлен.Как ми се иска да не съм прав.